Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу Решение № 985/05.06.2017г., постановено по адм. д. №2714/16г., по описа на Административен съд гр. В. /АС/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната част. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Представя доказателства на електронен носител, съдържащ електронни документи, свързани с електронните подписи на компетентните органи и съдържащи удостоверение по чл. 24, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № Р-03002515010471-091-001/23.06.2016 г. на органите по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърдения с решение № 290/09.09.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са установени задължения за ДДС за м. декември 2014 г. в размер на 30 266, 40 лв. и лихва в размер на 4 428, 50 лв.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК

По същество на спора за установено съдът е приел, че установените задължения са поради отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 266, 40 лв. за данъчен период м. декември 2014 г. по фактури издадени от [фирма] с предмет доставката на кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин. Всяка от процесните четири фактури е с данъчна основа 37 833 лв. и ДДС 7 566, 60 лв.

Съдът подробно е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства, както и приетите без оспорване съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и е достигнал до извода за липса на реално предаване на стоките.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена в хода на първоинстанционното производство, при спазване на съдопроизводствените правила и се възприема от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна.

На първо място е неоснователен довода на касатора за нищожност на РА поради липса на подпис на органа по приходите. От представените в настоящото производство доказателства се установява, че лицата подписали РА притежават квалифициран електронен подпис към датата на подписване като електронен документ.

Неоснователен е довода по същество на спора за необсъждане от съда на всички писмени доказателствата по делото. Подробно съдът е обсъдил всички събрани в хода на ревизията и съдебното заседание писмени доказателства и заключенията на съдебните експертизи.

Безспорно установено е, че през м. декември 2014 г. от [фирма] са издадени четири фактури с дати 17.12.2014 г.; 18.12.2014 г.; 19.12.2014 г. и 20.12.2014 г. с предмет доставка на кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин, всяка от които с данъчна основа 37 833 лв. и ДДС 7 566, 60 лв. Установено е, че в един и същи ден стоката е прехвърлена последователно от [фирма] на [фирма], от [фирма] на [фирма], от [фирма] на [фирма] и от [фирма] на [фирма].

Последното дружество е и превозвач на стоката и към всяка от фактурите по веригата са представени заявки за доставка, приемо-предавателни протоколи за стоката и описи с посочена единична цена, количество и обща стойност на всеки от артикулите с положени подписи за получател и доставчик. Фактурите са включени в счетоводството на дружествата и данъка е начислен.

Доставките по веригата са с идентични количества и артикули кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин, поради което не може да бъде споделен довода на касатора за липса на идентичност на стоките, респективно предходност на доставката.

Съгласно договор за наем от 14.12.2014 г. [фирма] отдава под наем на [фирма] за една година складово помещение в [населено място], Индустриална зона, а от писмени обяснения на касатора, дадени в хода на ревизията, стоката е превозена и разтоварена в [населено място], [улица] осигурен от доставчика [фирма] транспорт на [фирма] и в деня на доставката е продадена на [фирма] и на [фирма] като всеки от двамата получатели я е превозил сам до своя обект. Представени са в тази насока товарителници за превоз и договор за превоз от 14.12.2014 г.,сключен между [фирма] като товародател и [фирма] като превозвач и издадена фактура за услугата.

Представен е договор за наем от 14.12.2014 г. със страни [фирма] /наемодател/ и касаторът /получател/, на [улица], който е прекратен считано от 01.01.2015 г. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че в товарния автомобил е възможно да се натовари на един курс цялото количество стока по всяка от издадените фактури от гледна точка на товаровместимостта му, но според вписаната в свидетелството за регистрация товароносимост той ще бъде претоварен,

Всички тези писмени доказателства са подробно обсъдени от съда и е прието, че не може като краен резултат да се достигне до извод, че фактурираната стока действително е била предадена от доставчика [фирма] на получателя [фирма].

Правилно е прието, че всички писмени доказателства като частни удостоверителни документи нямат обвързваща материална доказателствена сила и подлежат на преценка от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства. От приходата администрация е поддържана неверността, както на документи представени в хода на ревизията, така и за пръв път представените в съдебното производство товарителници. Установените от вещото лице записвания в счетоводните книги, следва да се преценява в съответствие с разпоредбата на чл. 51 ДОПК, според която всички счетоводни записвания се преценят според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.

Правилно е прието, че въпреки издаването на необходимите за доставките счетоводни и отчетни документи, те реално не са извършени, тъй като няма фактическо предаване на стока от доставчика на получателя.

Този извод е изведен от безспорният факт, че само за едни ден стоката е тръгнала и се е върнала при един и същи търговско-правен субект – [фирма]. Трима от участващите по веригата доставчици имат един и същ адрес на управление, обслужват се от един и същ счетоводител и управителят на всяко от дружествата доставчици се намира в отношение на свързаност по смисъла на пар. 1 т. 3 б. „б” ДР ДОПК с някое/някои от останалите дружества доставчици като всички те при условията на изборна регистрация по чл. 100 ал. 1 ЗДДС са регистрирани по ЗДДС по едно и също време /м. декември 2014 г., когато са издадени процесните фактури/. През същия период на м. декември 2014 г. са сключени и всички представени при ревизията превозни и наемни договори като единият от тях е сключен между [фирма] и [фирма], което дружество е осъществило и превоза на доставките по веригата.

Действително офисите на трима от доставчиците се намират на общ адрес на който се намира административната сграда, както и че свързаните лице не са касатора и прекия му доставчик, но предвид общата установена схема на доставката, същата правилно е обсъдена от съда, като част от фактическия състав за установяване реалното получаване на стоката.

Преценени в съвкупност, всички тези факти налагат на извода, че липсва реалното предаване на стока между страните по отделните доставки, а само за изкуствено създаден документооборот и префактуриране на стоки, което макар и документално обосновано не налага на извода на наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Правилно АС е приел, че факта, че за стока от същия вид е издадена фактура на [фирма] с данъчна основа 4 774 лв., не променя извода относно процесните доставки, тъй като са продадени родово определени вещи /кафе, безалкохолни напитки, бира и вино/, с каквито поначало дружеството е извършвало търговска дейност през ревизирания период. Довода в тази насока на касатора е неоснователен, тъй като процесните доставки по веригата видно от приемо-предавателните протоколи са с идентични количества и артикули кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин, поради което е установена идентичност, каквато относно последващата доставка на [фирма], не може да се установи.

Действително конкретни доводи за наличие на данъчна измама не се излагат от органа по приходите, но в практиката си ВАС винаги е приемал, че само документална обоснованост на доставката, не е основание за признаване на правото на данъчен кредит. Необходимо е установяване на икономическа обоснованост, с доказване на реално предаване на стоките, предмет на доставката.

В случая не се установява икономическата обоснованост /стоката е продадена и закупена в един и същи ден, от едно и също лице, на по-висока цена/ и същата стока е получена от касатора и веднага продадена на първия по веригата продавач - [фирма], с негов транспорт.

Действително получените стоки може да се използват за целите на икономическата дейност на получателя или за последваща облагаема доставка, но в случая именно втората цел е дискредитирана, тъй като получателят по доставката, същият ден е продал същата стока на по ниска цена.

При тези факти, въпреки счетоводните записвания и двустранно подписаните частни свидетелстващи документи се налага извод, че фактурите са издадени без реално осъществена доставка и правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит законосъобразно в хода на ревизията е отказано по реда на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход на спора и изрично искане на пълномощника на ответника, на основание чл. 161 ал. 1 изр. 2 и 3 ДОПК на Дирекция „ОДОП” – Варна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 570, 85 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размера на минималното възнаграждение за един адвокат по чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

СТАВЯ В СИЛА Решение № 985/05.06.2017г., постановено по адм. д. №2714/16г., по описа на Административен съд гр. В..

ОСЪЖДА [фирма], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 1 570, 85 лв. /хиляда петстотин и седемдесет лева и осемдесет и пет стотинки/.

Решението не може да се обжалва.