Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ППКЗК „ Доверие - Миндя „ в ликвидация против решение № 218/16.08.2021 г. по т. д.№ 45/2021г. на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено решение № 526/14.12.2020 г. по т. д.№ 289/2018 г. на Окръжен съд – В. Т, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 16.12.2020 г., С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против А. Г. Д., И. С. Р., М. В. С., Ц. И. В., А. И. А., М. П. П., А. М. И. и А. И. К. искове, с правно основание чл. 24 ал. 1 вр. чл. 28а ал. 1 от ЗК – за заплащане от ответниците, при условията на солидарност, на сумата от 30 310, 49 лева, в обезщетяване нанесена на Кооперацията вреда от липсваща касова наличност в този размер. Касаторът оспорва правилността на решението, досежно извода, че събраните доказателства не установяват пълно и главно нанесената на ищеца вреда, в причинна връзка с действия и бездействия на ответниците, в периода 22.03.2017 г. – 31.05.2018 г.. Акцентира на доказателствената стойност на заключенията на единичната и тройна СИЕ и събраните свидетелски показания. По начало оспорва наличието на мотиви във въззивното решение, доколкото същите се свеждат до извода на съда, че „ неточното и невярно отразяване на стопанските операции, некоректното водене на касовата книга, неназначаването на касиер сами по себе си не обуславят извод за причинена реална вреда на кооперацията, която да подлежи на репариране„. Страната отрича годността, като доказателство, на коментираните от съда „ касови книги „, предвид съставянето им за нуждите на процеса.

Част от ответните страни - А. Д., И. Р., М. П., А. И. и А. А. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с подробни съображения. Претендират възмездяване на разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност и съобразно формулираните въпроси, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът е предявил иск за солидарно осъждане на ответниците - Председател и членове на Управителния и Контролния съвети на Кооперацията – да заплатят сумата от 30 310, 49 лева, съизмеряваща причинена от действията и бездействията им вреда на кооперацията – липса на парични средства в този размер, която вреда е настъпила в периода 22.03.2017 г. – 31.05.2018 г., Твърди, че управителят еднолично се е разпореждал с касовата наличност, без представяне на разходо-оправдателни документи, без да води касова книга, не е назначил касиер на кооперацията, нито е искал одобрение за разходването от членовете на УС и КС. Съответно последните са бездействали в иницииране на Общо събрание на Кооперацията по този проблем. Ответниците са оспорили исковете, вкл. твърдението за неводени касови книги, представяйки такива, както и друга счетоводна документация. Ищецът ги е оспорил, като изготвени за нуждите на процеса. За установяване организацията на счетоводното отчитане на Кооперацията в първоинстанционното производство са разпитани свидетели и допусната експертиза - основна и допълнителна. Във въззивна инстанция е назначена нова, тройна експертиза.

Първоинстанционното решение отхвърля исковете, като е основано на липсата на решение на ОС на Кооперацията, съгласно чл. 15 ал. 4 т. 15 от ЗК - за ангажиране отговорността за вреди на членовете на УС и КС, съгласно чл. 24 ал. 1 ЗК и чл. 28а ал. 1 ЗК, както и на липсата на предхождаща го финансова ревизия, а също и на свидетелските показания и допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, която, след анализ на първични счетоводни документи и извършени разплащания по банков път, дублирани като разход в касовата книга, е установило не наличност, която да би последващо липсвала, а недостиг на средства към 30.06.2018 г..

Във въззивна инстанция е представено решение на ОС на Кооперацията от 10.06.2021 г., взето на основание чл. 15 ал. 4 т. 15 от ЗК, за търсене на солидарна отговорност на членовете на УС и КС. Назначената тройна съдебно – икономическа експертиза е отрекла представените касови книги да съставляват такива, предвид воденето им в несъответствие със Закона за счетоводството и подзаконови актове по прилагането му. Посочили са са кои разходни операции са документално необосновани, съгласно Закона за счетоводството, както и кои са присъщи за дейността на Кооперацията, респ. изключвайки неприсъщите. По същество са достигнали до различни крайни резултати, в зависимост от това дали се съобразяват счетоводните операции, въведени в представените „касови книги“ / установен към 30.06.2018 г. недостиг на 15 310, 16 лева / или записванията по счетоводна сметка 501 „Каса„, в оборотната ведомост, хронологичния регистър и главната книга / установяващи наличност от 30 310, 49 лева /. Установено е, че документално обосновани разходи, заложени в т. нар“касови книги“, не са надлежно осчетоводени. Тъй като не е извършено счетоводно приключване на предприятието към процесния период, експертите не могат да преценят дали при отразяване на тези разходи в хронологичните регистри, наличността би останала 30 310, 49 лева. Посочено е, че за целта следва да се осчетоводят не само разходи, вписани в „касовите книги„, но и извършени разплащания по банков път, което предполага извършване ревизия на дейността на обслужващата счетоводна къща. Сумата от 30 310, 49 лева е формирана само на база на приходи и разходи по сметка „каса„, въз основа на хронологичните регистри на счетоводните записвания, но съобразяването на разходите, които не са осчетоводени по надлежния ред / но не е оспорено да са действително извършени / ще рефлектира върху финансовия резултат за съответната година.Тези изводи на вещите лица са обстойно възпроизведени в мотивите на въззивното решенеи, Коментирани са и свидетелските показания, за изплатени на член-кооператори „дивиденти„, макар документално ненадлежно оформени на това основание и третирани като „ социално подпомагане„ както и за заплащани от ответника А. Д. лични парични средства, в поемане разходи на Кооперацията. Съобразени са усложнилите се взаимоотношения между старото / ответниците / и новото ръководство на Кооперацията, вкл. внезапната смяна на старото и обстоятелствата, поради които счетоводна документация е останала в държане на ответника Д. и след освобождаването му като Председател и член на УС. С последното е обяснено и възникналото разминаване между резултатите на проведената инвентаризация и установимите след съобразяване на тази счетоводна документация резултати.

Основния решаващ извод на въззивния съд е, че липсата съставлява недостиг с неустановен произход и се основава на презумпция, че недостига на парични средства се дължи на съответното материално отговорно лице. Предвид преждеизложените констатации на тройната СИЕ, обаче, не е безспорно установима липса, доколкото, макар документално необосновани, съгласно счетоводните стандарти, са налице доказателства за извършени разходи, вкл. по банков път, ненамерили счетоводно отражение в хронологичните регистри, а именно въз основа на тях ищецът формира размера на претенцията си.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, когато второинстанционното решение няма мотиви? и 2/ Налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение, при положение, че наличието на липса се установява от единичната и тройна експертизи и има констатация за неточно и невярно отразяване на стопанските операции и некоректно водене на касовата книга? По същество вторият въпрос е изявление за „ очевидна неправилност „ на въззивния акт, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, обоснована със самото му съдържание. Формално са посочени разпоредбите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, без посочването на относима съдебна практика на ВКС или – в съответствие със задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС – непълната, неясна или противоречива правна норма, обусловила противоречива съдебна практика / също посочена / или наличието на предпоставки за изоставяне на иначе еднозначна съдебна практика по въпроса, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодатлството.

Необосноваването на допълнителен селективен критерий в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е достатъчно да се изключи обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване. При това самите въпроси са формулирани с цел директен отговор за правилността на въззивното решение, предмет на изследване в друго – производство по чл. 290 ГПК - и след допускане на касационното обжалване, на основания по чл. 281 т. 3 ГПК, различни от тези по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Първият от въпросите, с оглед преждеизложеното съдържание на мотивите на въззивния акт, очевидно се основава и на невярна предпоставка - липса на мотиви, При това, няма колебание в съдебната практика за отговора на такъв въпрос, ако би бил зададен по принцип - липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото само от мотивите на същото е неустановима неправилност на извода за недоказаност на твърдяната от ищеца вреда, в причинност с конкретно действие или бездействие, при това на всички конституирани ответници – членове на УС и КС. Още повече, че самият касатор я извежда от липсата на пълноценен анализ на събрани по делото доказателства - единична / изобщо некоментирана / и тройна съдебно - икономически експертизи, т. е. я обосновава с несъдържащи се в мотивите фактически обстоятелства, което обективно изключва признака „очевидност“, в смисъла, последователно застъпван от ВКС досежно понятието „очевидна неправилност“.

Следователно, не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване.

Ответната страна е претендирала възмездяване на разноски за касационна инстанция – 1500 лева адвокатско възнаграждение. Представени са пълномощно и договор за правна помощ, установяващи възложено процесуално представителство на адв.М. Н., при договорено възнаграждение от 1 500 лева, но не са представени доказателства за неговото заплащане, нито договора за правна помощ съдържа такова удостоверяване.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218/16.08.2021 г. по т. д.№ 45/2021г. на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: