Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на молителя Н. З. в качеството му на председател на Църковното настоятелство на вероизповедание „Независима православна църква“ – Пловдив срещу определение на състав на ВКС, с което по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане подадена от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съставът на ВКС е намерил искането за отмяна за недопустимо по съображения, че негов предмет е решение, постановено в охранително производство по чл. 530 и сл. ГПК вр. чл. 15 и сл. ЗВ, спрямо което отмяната по чл. 303 и сл. ГПК не намира приложение съгласно изричната норма на чл. 540 ГПК и при съобразяване на задължителните постановки по т. 2 от ППВС № 2/1977 и т. 3 и т. 6 от ТР № 7/2014 на ВКС-ОСГТК.

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29. 09. 1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС, което е запазило действието си и при новия ГПК, на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. В мотивите към т. 3 и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Изяснено е, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, като тази нейна цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор.

Решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, е постановено в производство по чл. 15, ал. 1 ЗВ и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на извънинстанционен контрол. По отношение на производството по чл. 15, ал. 1 ЗВ, с оглед препращането в разпоредбата, намират приложение правилата на Част VІ „Охранителни производства“, Глава 49 „Общи правила“ на ГПК, съответно разпоредбата на чл. 540 ГПК за неприложимост на отмяната по реда и на основанията на чл. 303 и сл. ГПК. Макар и да се ползват със стабилитет, решенията, постановени в охранителното регистърно производство, което е с едностранен и безспорен характер, не разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. При наличие на потвърден отказ на регистърния съд би могло да се инициира ново производство за вписване на идентични обстоятелства. Именно в това производство би следвало да бъде съобразено решението на ЕСПЧ, констатиращо нарушения на ЕКЗПЧОС при постановяването на влязъл в сила отказ за регистрация. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 177 от 11. 05. 2018 г. по т. д. № 800/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 291 от 25. 06. 2018 г. по ч. т. д. № 1458/2018 г. на ВКС, І т. о., определение № 467 от 6. 08. 2018 г. по т. д. № 1809/2018 г., ІІ т. о., определение № 66/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 2676/2021 г. на ВКС, I т. о. и др.

Неоснователни са доводите, че оставянето без разглеждане на молбата за отмяна на отказа за регистрация по чл. 15, ал. 1 ЗВ е в противоречие с индивидуалните мерки, които са предписани от ЕСПЧ във връзка с отстраняване на констатираните нарушения на ЕКЗПЧОС. В решението на ЕСПЧ, на което се прави позоваване, изрично е посочено, че тези мерки могат да се изразят и в ново искане за регистрация като вероизповедание или в преразглеждане на процедурата за регистрация. Изключено е също допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК да се извежда от евентуален отказ за вписване, който ще бъде постановен в регистърното производство по новото заявление.

Искането за приемане на тълкувателно решение по приложението на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК с мотив задължението на държавата да изпълнява решенията на ЕСПЧ е неоснователно поради липса на предпоставките на чл. 124, ал. 1, т. 1-3 ЗСВ, както и с оглед обстоятелството, че по тълкувателен път не може да бъде преодоляна изричната забраняваща правна норма в текста на чл. 540 ГПК. Тази забрана, както неколкократно вече беше посочено, не ограничава правата на заинтересованите лица от извършване на последващо отказа вписване в охранителното регистърно производство, тъй като тези съдебни актове не се ползват със сила на пресъдено нещо.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Потвърждава определение № 3/08.06.2022 г. по т. д. № 1934/2021 г. по описа на ВКС, II т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: