Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. В. [], против решение № 1175 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 122/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което, по жалба на [фирма], е отменено негово решение от 18.12.2015 г. за отказ от регистрация и издаване на регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци на [фирма], и РИОСВ – Варна е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение на Административен съд - Варна, поради необоснованост на изводите на съда, като са посочени и оплаквания, свързани с неправилното приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че не се доказва, дадените от административния орган указания да са били подвеждащи, предвид предприетите от дружеството действия по снабдяване с изискуемото удостоверение за липса на задължения. Въпреки това, удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) за липса на задължения не е било представено в срок, с което заявителят не е спазил задължителното изискване на чл. 78, ал. 4, т. 2 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО), а именно към заявлението за регистрация на дейност по събиране и транспортиране на отпадъци да бъде приложено и съответното удостоверение, издадено от данъчната администрация по надлежния ред. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, евентуално – постановяване от касационната инстанция на ново решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решението на директора на РИОСВ - Варна от 18.12.2015 г., с което е отказана регистрация и издаване на регистрационен документ на [фирма] за посочената дейност.
Ответникът - [фирма], не изпраща процесуален представител по делото, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на [фирма] срещу постановения от директора на РИОСВ – Варна отказ за извършване на регистрация и издаване на регистрационен документ на дружеството за осъществяване на дейността по чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО - събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на с. з.
За да извърши дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът правилно, в съответствие с представените доказателства, е установил фактите по делото. Неправилна е обаче формираната от съда правна оценка на тези факти по отношение извода за допуснати от директора на РИОСВ – Варна съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на заявителя да бъде регистриран и да получи регистрационен документ за извършване на дейност при условията и по реда на чл. 78 от ЗУО. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в случая административният орган е дал подвеждащи указания на заявителя, сочейки му, че удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК трябва да е издадено непременно до един месец преди подаване на заявлението за регистрация. Времеви граници за издаване на удостоверението не са регламентирани в закона, поради което недопустимо е такова изискване, фиксиращо точно определен срок преди заявлението, да бъде поставяно за първи път от административния орган посредством указания до заявителя за отстраняване на свързана с удостоверението нередовност. Като е сторил именно това, директорът на РИОСВ – Варна е формулирал подвеждащи указания, които са породили объркване у заявителя какви документи следва да представи, за да отстрани своевременно констатираната нередовност. Настъпилите впоследствие негативни последици за заявителя от неотстраняване на нередовността се явявали в пряка връзка с грешно дадените указания, поради което съдът е счел, че неизпълнението им не може да послужи като основание за законосъобразен отказ от извършване на регистрация и издаване на регистрационен документ на [фирма].
Така направеният от първата инстанция извод е незаконосъобразен, тъй като се основава на неправилна преценка на изяснените по делото факти и приложимата спрямо тях нормативна уредба. Към заявлението, подадено от [фирма] съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗУО, е приложено удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, което видно от обективирания в него текст, не съдържа пропуск или неяснота, опровергаващи извода за неговата редовност. Безспорно изяснено в правната теория и съдебна практика е схващането за нередовността като порок във формата, изразяващ се в липсата, респективното непълното, неточно посочване на задължителните по закон реквизити, съдържание и приложения на материализирания носител на волята на правния субект да сезира с определено искане административния орган или съда. Изпълнението на изискванията, обуславящи редовност, има значение за идентификацията на търсещото защита лице и конкретно заявеното от него искане. Проверката за редовност има формален характер, предхожда тази по същество на поставения за разглеждане въпрос и има за цел да установи по несъмнен начин обстоятелствата, определящи страните и предмета на заявената претенция.
В конкретния случай, представеното от заявителя [фирма] удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК - като едно от задължителните по чл. 78, ал. 4 от ЗУО приложения, не е засегнато от порок, обуславящ нередовност на заявлението. Нередовност, свързана с удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, би била налице, в случай че такова липсваше въобще или в него се съдържаше непълнота, неяснота на данните по отношение на това кой е неговият издател, респективно адресат и какви са обстоятелства, предмет на удостоверяване. В случая, удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК е представено и с оглед вписаните в него данни то следва да бъде прието за редовно и валидно. Фактът, че същото установява наличие, а не липса на задължения на [фирма] към държавата, е въпрос по същество на инициираното производство, неотносим към проверката за редовност на заявлението за регистрация за дейности с отпадъци. Липсата на дължими към държавата задължения, удостоверена по надлежния ред от компетентния административен орган (чл. 87, ал. 6 от ДОПК), е критерий при преценката за спазване на материалноправните изисквания за извършване на регистрацията по чл. 35, ал. 3, във вр. с чл. 78 от ЗУО. Поради това, представянето на доказателства, установяващи различни от изискуемите обстоятелства, като действие по същество на искането не може да бъде санирано по пътя на отстраняване на нередовности съгласно чл. 78, ал. 7 от ЗУО.
С оглед гореизложеното, не се доказва констатираната от административния орган и възприета от първоинстанционния съд нередовност на заявлението, изразяваща се в представянето на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с налични задължения към държавата. При тези обстоятелства, дадените от директора на РИОСВ – Варна указания не почиват на валидно правно основание, поради което нито административният орган, нито заявителят могат да черпят каквито и да е правни последици от факта на тяхното неизпълнение, респективно от съдържащата се в тях подвеждаща информация относно крайната дата, на която следва да бъде издадено удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК.
Независимо от горното, като е дал указания за отстраняване на констатираната „нередовност“ в документа, административният орган не е нарушил правото на заявителя да осъществи търсената регистрация. Това свое право [фирма] е упражнило с подаване на заявление по образец съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗУО, с вх. № 26-00-6476/02.11.2015 г. на РИОСВ – Варна, към което е приложено и удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличие или липса на задължения с изх. № 030201500209684/14.07.2015 г., издадено от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - Варна. Заявителят, чийто интерес се изразява в регистрирането и получаването на регистрационен документ за извършване на дейността по чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО, въпреки указания от органа неправилен срок за издаване на удостоверението (един месец преди заявлението), е бил длъжен да докаже, че към момента на подаване на заявлението е изпълнил всички материалноправни изисквания, които законът свързва с извършване на търсената регистрация. Именно това е релевантният момент, към който административният орган следва да прецени спазени ли са условията за извършване на регистрацията. В случая, задължителното изискване за липса на задължения към държавата, закрепено в чл. 78, ал. 4, т. 2 от ЗУО, не е било изпълнено, тъй като приложеното към заявлението валидно удостоверение сочи на противоположния извод.
Настоящият касационен състав приема, че фактът на проведено без основание производство по чл. 78, ал. 7 и ал. 8 от ЗУО съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обаче не е съществено, тъй като не е довело да неправомерно ограничаване на правата и законните интереси на заявителя. Последният е следвало да докаже към момента на подаване на заявлението си пред РИОСВ – Варна наличие на изискуемите по закон предпоставки. Една от тях – липсата на задължения, не е била доказана – обстоятелство, обуславящо основание за отказ от извършване на регистрацията съгласно чл. 78, ал. 10, т. 1 от ЗУО – „неспазване изискванията на този закон и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. Вместо да постанови отказ на цитираното основание, административният орган е предприел действия по чл. 78, ал. 7 от ЗУО, като е дал възможност на заявителя да представи ново удосотверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК в посочения смисъл. Поради неполучаване на удостоверението в указания срок, директорът на РИОСВ – Варна е постановил решение за отказ от регистрация и издаване на регистрационен документ на [фирма] на основание чл. 78, ал. 10, т. 2 от ЗУО, като в обстоятелствената част на решението си е изложил и мотиви, сочещи по същество и на основанието по чл. 78, ал. 10, т. 1 от ЗУО. Така постановеният отказ за извършване на търсената регистрация се явява законосъобразен с оглед установеното несъответствие на заявлението на [фирма] с императивните изисквания на закона (в частта относно необходимостта от доказване на недължими към държавата задължения). Това несъответствие с материалноправните норми не подлежи на поправка по реда, предвиден за отстраняване на нередовности, поради което предприетите от административния орган действия по чл. 78, ал. 7 от ЗУО не могат да повлияят на преценката по същество на заявеното от [фирма] искане за регистрация.
Гореизложеното обосновава категоричния извод, че отказът, обективиран в процесното решение на директора на РИОСВ – Варна, освен от компетентен орган и в изискуемата форма, е постановен още при липса на съществени административнопроизводствени нарушения, в съответствие с материалноправните разпореди и целта на закона, свързана с установяването на стриктни правила за допускане извършването на дейността по чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО при условията на регистрационен режим съгласно чл. 35, ал. 3, във вр. с чл. 78 - 80 от ЗУО.
Като е достигнал до противоположен извод и е отменил оспореното решение на директора на РИОСВ – Варна с указания за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне от счетеното за опорочено при първоначалното произнасяне процесуално действие (указания се съдържат единствено в мотивите към решението, без да е формулиран диспозитив в този смисъл), Административен съд – Варна е постановил решение при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Същото като неправилно следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на [фирма] срещу решение на директора на РИОСВ – Варна от 18.12.2015 г. бъде отхвърлена поради недоказване на основанията за отмяна по чл. 146 АПК.
Разноски за настоящото производство не са претендирани от касационния жалбоподател, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1175 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 122/2016 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу решение от 18.12.2015 г. на директора на РИОСВ – Варна за отказ от регистрация и издаване на регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци на [фирма]. Решението не подлежи на обжалване.