Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по жалба на Общински съвет [населено място] срещу решение № 2090 от 15.12.2016г., постановено по адм. д. № 916/2016 г. от Административен съд – Бургас, с което е отменено решение № 1 на Общински съвет - [населено място], обективирано в протокол № 11 от 21.04.2016 година.

Касаторът твърди, че решението е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че предложението за взетото решение е обсъдено на заседания на постоянните комисии при Общинския съвет, както и че решението е мотивирано и взето в съответствие с Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейността в горските територии – държавна и общинска собственост. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбите срещу решение № 1 на Общински съвет - [населено място], обективирано в протокол № 11 от 21.04.2016 година – отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

О. [] и [фирма] чрез процесуалния си представител оспорват касационната жалба. Претендират разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че между община С. и съответно [фирма] и [фирма] са сключени договори от 18.12.2012г. за продажба на дървесина...