Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощник адв. О. Т., срещу решение № 2757 от 24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 7438/2016 г. от Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), в частта по раздел V, т. 3. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е установил, че в производството пред КЕВР е представена информация за договорената разполагаемост, съгласно изискванията на чл. 27 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1 от 18.03.2013 г.), неправилно приложил закона относно обстоятелството, че разликата между включените в утвърдените цени за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. разходи на [фирма] за т. нар. „допълнителен резерв“ и реално отчетените разходи на [фирма] за т. нар. „допълнителен резерв“ не е включена при определянето на цената по раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19. Излага, че съдът не е отчел, че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която [фирма] е свръхкомпенсиран за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. На следващо място се твърди, че съдът не е оценил обстоятелството, че цената за достъп по раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19 е постановена в нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2013 г. Изводите на АССГ, че реализираните приходи от предходния регулаторен период не са основание за намаляването на разходите през новия период били неправилни. Възразява се, че неправилно не е отчетено, че [фирма] реално не е извършил отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г., предизвикани от производството на ВИ енергия от вятър и слънце. Неправилно също така не било отчетено, че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп по раздел V, т. 3 представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Неправилно били отразени т. нар. ценообразуващи елементи по цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от ВИ - вятър и слънце. Първоинстанционният съд пропуснал да анализира или анализирал неправилно редица основания за нищожност и/или отмяна, наведени в жалбата и в хода на откритото съдебно заседание, като всяко едно от тях било достатъчно самостоятелно основание да бъде уважена жалбата срещу Решение № Ц-19. В съдебно заседание чрез пълномощник адв. Т. и с допълнителни писмени бележки, подписани от адв. М., се излагат доводи за неправилност на решението на АССГ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение по същество, с което да бъде обявено за нищожно или отменено Решение № Ц-19 на КЕВР в обжалваната му част по раздел V, т. 3.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Р., в съдебно заседание и в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - [фирма] ([фирма], [фирма]) не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му, поради което предлага оставянето му в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на [фирма] срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел V, т. 3, с която считано от 01.07.2016 г. на [фирма], е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв./МВтч при следните ценообразуващи елементи: - необходими годишни приходи – 19 836 хил. лв.;

- количества електрическа енергия – 2 826 900 МВт.

С обжалваното решение жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваното решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение е постановено в съответствие със ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е изложил мотиви по възраженията на жалбоподателя по отделните ценообразуващи елементи.

От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от [фирма] с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация, приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на процесните цени. Съдът е изследвал извършените от административния орган действия, свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение.

Установено е, че със заповед № З-Е-73/10.05.2016г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е разгледан на закрито заседание на КЕВР на 27.05.2017 г., с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, в размер на 7, 02 лв./МВТч. С решението си от 27.05.2016 г. КЕВР е приела доклада и е насрочила открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и датата на открито заседание са публикувани на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участието на заявителите, на което е разгледан докладът на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ и за насрочване на обществено обсъждане. На 06.06.2016 г. в закрито заседание на КЕВР е приет проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Към административната преписка е приложена покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, като от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените. По протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието Решение № Ц-19 от 30.06.2016г. на КЕВР, като в частта по раздел V, т. 3, считано от 01.07.2016 г., е утвърдена цена на [фирма] за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв./МВтч при следните ценообразуващи елементи: -необходими годишни приходи 19 836 хил. лв.; -количества електрическа енергия - 2 826 900 МВтч. Решението е оспорено от жалбоподателя пред Административен съд - София град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата му. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза, като заключението е обсъдил в мотивите.

Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила.

Неоснователни са възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд.

Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп отм. о от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС.

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е обсъдил факта, че разликата между включените в утвърдените цени за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. разходи на [фирма] за т. нар. „допълнителен резерв“ и реално отчетените разходи на [фирма] за т. нар. „допълнителен резерв“ не е включена при определянето на цената по раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19. Същото се отнася и до твърдението, че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която [фирма] бил свръхкомпенсиран за периода на действие на Решение № Ц-27, с която сума е следвало да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" и че като не направила това Комисията била нарушила чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ при определяне на процесната цена.

Обективно е установено от съда, че при утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв., размер на възвращаемост 36 хил. лв., разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 МВтч, като е определена цена за достъп 7, 02 лв./МВтч. Законосъобразно и обосновано е установено, че КЕВР е приела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на предложените от [фирма] данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението, е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател „разходи за компенсация“, в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи.

Следва да се съобрази, че за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от [фирма] разходи за периода 01.08.2015г.-30.06.2016г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв" от 24 048 000 лв., която разлика възлиза на 2 704 770 лева. Тази разлика обаче не може да има ефект върху цените по Решение № Ц-19, раздел V, т. 3, предвид това, че чл. 27, ал. 1 НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обуславя извода, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния, а се извършва преценка на последните.

Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 10, ал. 5 НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 НРЦЕЕ, необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите.

Предвид посочената уредба цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период, утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. В тази връзка доводите на касатора, че цената за достъп следва да бъде намалена със сумата на т. нар. "некомпенсирани разходи" от 2 704 770 лв. е неоснователен. По този начин би се стигнало при всеки нов регулаторен период да се обосновава утвърждаване на цени само въз основа предходен период, без да се отчитат останалите ценообразуващи показатели, както и прогнозни и непредвидени разходи, които влияят на крайната цена. Следва в тази връзка да се отчете, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5, цената на достъп е определена на 7, 14 лв./МВтч, а с Решение № Ц -19, раздел V, т. 3 - на 7, 02 лв./МВтч.

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно не е отчел, че [фирма] реално не е извършило отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г. предизвикани от производството на ВИ енергия от вятър и слънце, посочени в Решение № Ц-27, както и че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп, представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение.

Правилно е прието от съда, че [фирма] е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от [фирма] приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв.

Следва да се отбележи, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на [фирма], приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който [фирма] не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определеният механизъм за компенсиране следва да се съобразява в следващите регулаторни периоди, поради което са неоснователни доводите, че с Решение № Ц-19 КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени, както и е неоснователно твърдението, че не са доказани, с оглед заключението на СИЕ.

Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът неправилно не е отчел, че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп по раздел V, т. 3 представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Административният съд е съобразил, че с множество решения на Върховния административен съд е потвърдена законосъобразността на Решение № Ц-27 на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5, като Решение № Ц-19, раздел V, т. 3 на КЕВР не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение и не обуславя нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. Напротив с процесното Решение № Ц-19, раздел V, т. 3 на КЕВР са спазени правилата за ценово регулиране при съобразяване на утвърдения подход за компенсиране на разходите по Решение № Ц-27.

Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на съда, че не са допуснати нарушения на административнпроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 АПК, както и че в специалното производство по Наредба №1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение. Насрочено е обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, освен това е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на [фирма] е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7, 02 лева/МВтч.

Неоснователно е и възражението за неспазване разпоредбата на чл. 36а ЗЕ. Съгласно този текст, енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на [фирма], като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. Касаторът като предприятие - производител на ел. енергия от ВЕИ, е могъл да заяви и да участва в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от [фирма] цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение № Ц-19.

Следва да се отбележи също, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Неоснователно е и възражението на касатора, че като не е присъединен към електропреносната мрежа, не следва да дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на [фирма]. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], въпреки че е присъединен към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп със съответното електроразпределително предприятие.

Неоснователно е и възражението, съдържащо се в писмените бележки, че при постановяване на решението си КЕВР не е събрала и обсъдила всички факти от значение за случая. Тъй като цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея, се обезсмисля такава да бъде събирана и от крайните снабдители с ел. енергия. Съгласно чл. 191 ПТЕЕ, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор. Той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентност на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания. А по правилата на чл. 193-чл. 196 и чл. 202 [фирма] изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар. В случая КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и въз основа на нея е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. От приложената по делото административна преписка се установява съдържанието на подробни мотиви защо Комисията е приела посочените в диспозитива и оспорени от дружеството цени, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането на съответната цена.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия отм. , но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и ПТЕЕ, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Направеното от пълномощника на ответната страна искане за присъждане на разноски е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед на фактическата и правна сложност на спора жалбоподателят следав да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 2757 от 24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 7438/2016 г. от Административен съд - София град.

ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма], [населено място], за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.[номер], офис [номер], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.