Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. С., срещу Решение № 5503 от 29.09.2017 г., постановено от Административен съд – София-град, по адм. дело № 2083 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2061208960/01.04.13г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение № 1343/05.08.13г на Директора на Дирекция „ОДОП“-София, а именно - установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 02.08г.- 02.10г., в общ размер на 263 212.95лв и 125 955.69лв съответни лихви върху тях, или общ размер на задълженията – 389 168.64 лв.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за всяка инстанция.

Ответникът –Директорът на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Т., оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения:

Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 2153 от 24.02.2016 г. по адм. дело № 12266/2015 г.,състав на ВАС, осмо отделение, е отменил решение № 5491 от 06.08.2015 г., постановено по адм. дело 9158/2013 г. и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания, които са задължителни...