Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Южен“ при община П. срещу решение № 1708 от 18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 353/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Б. М. Н., чрез адв. П. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил, по жалба на Б. М. Н., заповед № 46РОА-62/02.02.2016 г. на кмета на район „Южен“ при община П., с която, на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), е наредено на А. И. Н., В. Т. Т., Ж. Б. Н., И. С. Н., Н. А. К. и Ю. А. Н., в качеството им на собственици на имот № [номер], да осигурят свободен достъп до същия за периода от 03.02.2016 г. до 28.02.2016 г. от 8.00 до 20.00 часа за извършване на посочените в заповедта строително-монтажни работи (СМР) и след ремонта възложителят да отстрани причинените повреди на имота.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на установената форма поради непълнота на фактическите основания, равняващо се на тяхната липса и поради недоказаност на друга техническа възможност за извършване на строителството. ...