Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. С., против Решение № 293 от 12.01.2018 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 12113/2017 г., отхвърлящо жалбата на дружеството против АПВ № П-22220317039061-004-001/28.03.2017 г., потвърден с решение № 1008/26.06.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на сумата от 208 904, 53 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост. Незаконосъобразно съдът приел, че предметът на наказателното дело не е свързан с вземането, съответно, че давността не е спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорения акт, както и присъждане на разноски за производството пред първата инстанция.

Ответникът – Дирекция "ОДОП“ - гр. С. при ЦУ на НАП, оспорва чрез юрк. М. жалбата и е пледирал да бъде оставено в сила решението на АДмС – София град. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4600 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в подробно становище, за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и съдържащите се в нея основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, счита за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил АПВ № П-22220317039061-004-001/ 28.03.2017 г., потвърден с решение № 1008/26.06.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП, с който на [фирма] е отказано възстановяване на сумата от 208 904, 53 лева. Съдът е установил от фактическа страна, че [фирма] е подало СД по ЗДДС с вх. № 4286 от 14.07.1997 г. за периода м. 06.1997 г. с резултат - ДДС за възстановяване в размер 208904, 536 неденоминирани лева. Със заповед № 03-Д-1527/25.08.1997 г. е възложена ревизия на дружеството за периода 01.06.1997 г. - 30.06.1997 г., за резултатите от която е издаден акт за констатации № 3785/25.08.1997 г. /връчен на 26.08.1997 г./ и разпореждане на началник ДС "Възраждане" за възстановяване на сума в размер на 208 904, 53 лева по банкова сметка към [фирма]. [фирма] е депозирало искане за прихващане и възстановяване с вх. № 0353-03-327/02.03.2017 г., чрез което е претендирало за възстановяване на сума в размер на 208 904, 53 лева - ДДС за периода 01.06.1997 г. - 30.06.1997 година. При проверката е констатирано, че за процесния период са възстановени суми в общ размер на 168 904, 54 лева, поетапно до 10.10.1997 г. по банкова сметка в [фирма]. Предвид признанието на този факт от страна на жалбоподателя, с протоколно определение от 20.12.2017 г. факта е обявен за безспорен по делото, а невъзстановената сума е посочена в размер на 39 999, 00 лева. По искането за прихващане и възстановяване приходният орган е издал процесния АПВ, с който е отказал възстановяване на сумата от 208 904, 53 лева поради недопустимост на искането за възстановяване. Посочено е, че то е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК, както и вследствие изтекла погасителна давност, спрямо която не е настъпило спиране за периода на висящност на наказателното производство срещу управителя на дружеството.

За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че производство за връщане на ДДС в размер на 208 904, 536 лева е образувано служебно от данъчния орган при действието на Закон за данъчното производство /ЗДП/, приключило е с окончателен административен акт - Акт за констатации № 3785/25.08.1997 г. и разпореждане за връщане по чл. 20, ал. 3 от ЗДП отм. , поради което за дружеството липсва задължение за отправяне на искане за възстановяване по реда на чл. 129, ал. 1 ДОПК. По отношение на втория спорен въпрос изтекла ли е погасителната давност на вземането на жалбоподателя, съответно спирана и/или прекъсвана ли е давността, съдът се е мотивирал, че давността е започнала да тече на 10.10.1997 г., изтекла е на 10.10.2002 г., без да е била спирана с образуването на наказателно производство срещу управителя на [фирма] С. Щ. Н.. Липсва необходимата за приложение на чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД връзка на преюдициалност между предмета на наказателното производството и вземането на дружеството, признато със стабилен индивидуален административен акт - разпореждане за връщане по чл. 20, ал. 3 от ЗДП отм. ,

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбите, касаещи възстановяване на недължимо платени суми, пораждащи права за ДЗЛ да получи обратно недължимо платените от него суми за данъчни задължения, са материалноправни. Съдът аналитично е проследил приложимите норми на ЗДП отм. , ДПК отм. и ДОПК, отнасящи се към възстановяването на данък. Искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. При безспорно установена начална дата на изискуемост на вземането 10.10.1997 г., то същото е погасено по давност на 10.10.2002 година. Липсват и основания за спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, тъй като образуваното наказателно производство, включително и по внохд № 326/2014 г., не са имали за предмет установяване съществуването и размера на претендираното вземане. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който не е засегнат от пороците, посочени в касационната жалба. Поради това решението на административния съд следва да бъде оставен в сила.

При този резултат по спора и за настоящото производство на Д "ОДОП" - гр. С. трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293 от 12.01.2018 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 12113/2017 година.

ОСЪЖДА [фирма] - в ликвидация, с ЕИК[ЕИК], представлявано от С. Щ. Н., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 (триста) лева. Решението е окончателно.