Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Р. Ц. М. срещу Заповед № РД 9Р-6 от 17.04.2015 г. на Министъра на културата, с която е променен статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност на обект „Средновековен манастир в местността „[наименование]“ от обект с категория „местно значение“ в групова археологическа недвижима културна ценност /АНКЦ/ с „национално значение“. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и постановена при допуснати съществени нарушения. В съдебно заседание на 04.12.2017 година, процесуалния представител на жалбоподателя - адв. С. заявява, че оспорва акта единствено в частта, с която е определено включването на недвижимия имот собственост на доверителя и в охранителната зона към недвижимата културна ценност. Твърди се, че имота на М. неправилно е вписан в заповедта като държавна собственост. Иска се отмяна на оспорения акт в частта, касаещ имот с идентификатор № [номер] по КККР на [населено място]. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната по жалбата страна се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, излага доводи по същество.

Заинтересованите лица не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Р. Ц. М. е собственик на имот с идентификатор с № [номер]по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-03-471/16.02.2012 г. на Началник на СГКК - Варна.

На заседание на Специализиран експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, назначен със Заповед № РД9К-150 от 01.11.2013 г. и изменена със Заповед № РД9К-176 от 21.12.2013 г. и Заповед № РД09-742 от 05.09.2014 г. на министъра на културата, състояло се на 14.09.2014 г., под т. 3 е проведено обсъждане на предложение на Директора на НИНКН за определяне на режимите за опазване – териториален обхват и предписание за опазване на...