Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния представител адв. А.. Касаторът обжалва решение № 889/22.05.2017г. постановено по адм. д.№1088/2016г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000315002067-091-001/05.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 40/24.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС в размер на 13 142.26 лв. за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. и за м. 12.2012 г. и лихва в размер на 5 143, 57 лв. Сочи, че оспорения РА е постановен в нарушение на принципите на ДОПК, както и че съдът е разпределил неправилно доказателствената тежест и са допуснати процесуални нарушения. Сочи, че неправилно е определена данъчната основа за облагане с ДДС, съответно размера на дължимия ДДС. С касационната жалба се прави оплакване за нищожност на ревизионния акт, тъй като не е подписан от издателите си. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се обяви обжалвания ревизионният акт за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - ДД "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрск. Д., в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1078, 57 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано...