Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО).
Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. от [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. от САК, срещу решение № 179 от 10.01.2017 г. по адм. дело № 3799/2016 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), в частта, с която е отменено Решение № 289 от 15.12.2015 г., издадено по заместване от името на председателя на Патентното ведомство на Р. Б досежно отменената с него регистрация на марка с рег. № [номер] [наименование], комбинирана, с притежател М. З. Е., за стоките от клас 18 от Международната класификация за стоки и услуги (МКСУ), а именно: кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти, както и за стоките облекло и обувки от клас 25, за които е регистрирана.
По поддържаните оплаквания за неправилност на оспорената част от съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, а при условията на евентуалност - решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба срещу Решение № 289 от 15.12.2015 г. Касаторът поддържа, че по аргумент от чл. 13, ал. 2, т. 1, 2 и 4 ЗМГО, марката [наименование] не е била използвана реално на пазара, както и че отличителната й функция не се е проявила спрямо стоките, за които е регистрирана. Счита, че нейната регистрация подлежи на отмяна на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО.
Срещу обжалваната от В. И. Д. част от решение № 179 от 10.01.2017 г. по адм. дело № 3799/2016 г. по описа на АССГ, е подадена касационна жалба и от председателя на Патентното ведомство на Р. Б (ПВ).
Касаторът сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По допълнително изложени към касационната жалба доводи се твърди, че решаващият извод за частична незаконосъобразност на оспорения административен акт е формиран при неправилна и неточна преценка на събраните по делото доказателства.
Ответникът - [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н [район], [улица], чрез адв. П. от САК, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва подадените касационни жалби. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационните жалби. Развива съображения за материална незаконосъобразност на решението в частта, с която е отменен административния акт, в частта, касаеща отмяната на регистрация на марка № [номер] [наименование] за стоките "кожа и имитации от кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти" в клас 18 от МКСУ. В частта досежно използване на марката по отношение на стоки "облекла и обувки" в клас 25 от МКСУ в релевантния период 28.04.2009 г. - 28.04.2014 г., счита решението за правилно.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, същите са неоснователни, по следните съображения:
С атакуваната част от съдебното решение АССГ е отменил по жалбата на [фирма] Решение № 289 от 15.12.2015 г., издадено по заместване от името на председателя на ПВ, в частта, с която е отменена регистрацията на марка с рег. № [номер] [наименование], комбинирана, с притежател М. З. Е., за стоките от клас 18 МКСУ, а именно: кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти, както и за стоките облекло и обувки от клас 25, за които е регистрирана.
Съдът е установил, че производството пред ПВ е образувано по искане на В. И. Д., подадено на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО, за отмяна регистрацията на марка [наименование], комбинирана, с притежател М. З. Е., поради неизпълнение на задължението за използване на марката по смисъла на чл. 19 ЗМГО.
Процесната марка е била заявена за вписване на 22.11.2004 г. и регистрирана на 08.11.2006 г. на името на М. З., за стоки и услуги от класове на МКСУ, както следва: 14 - благородни метали и техните сплави, изделия от благородни метали или с такова покритие, които не са включени в други класове; бижутерия, скъпоценни камъни; часовници и хронометрични уреди, 18 - кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни; камшици, хамути и сарашки стоки, 25 - облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава и 35 - реклама, разпространение на рекламни материали, разпространение на мостри, рекламиране на открито и чрез афиши; групирането на различни стоки (без транспортирането им) за сметка на трети лица, с цел да се позволи на потребителя да ги види или купи по удобен за него начин; управление на търговски сделки, професионални консултации в областта на търговията, търговски справки на МКСУ.
Впоследствие притежателят на марката е прехвърлил правата върху регистрацията на [фирма], като прехвърлянето е вписано на 24.02.2016 г. в Държавния регистър на марките.
След съпоставка на насрещните тези и възражения на страните, АССГ е концентрирал спора по делото досежно наличието на факти, които могат да се квалифицират като "реално използване" на процесната марка през периода 28.04.2009 г.- 28.04.2014 г. за всички или част от групите стоки и услуги, за които е регистрирана.
Съобразявайки относимата съдебна практика на СЕС, първоинстанционният съд е счел, че събраните по делото доказателства са достатъчни да установят реалното използване на марката със съгласието на притежателя й (чл. 19, ал. 3 ЗМГО) за стоките, за които е регистрирана марката, с изключение на стоките: чадъри, слънчобрани и бастуни, камшици, хамути и сарашки стоки от клас 18; шапки и други принадлежности за глава от клас 25 и изцяло за стоките от клас 14 - благородни метали и техните сплави, изделия от благородни метали или с такова покритие, които не са включени в други класове; бижутерия, скъпоценни камъни; часовници и хронометрични уреди, както и за услугите от клас 35.
Извод за реално използване на марката за останалите стоки от клас 18 и клас 25, за които е регистрирана, съдът е формирал след преценка на събраните по делото доказателства, а именно: представеният оригинален екземпляр на бр. 8/2010 г. от списание "[наименование]", където е публикувана рекламата на процесната марка; свидетелските показания на Е. М. и Т. Г., декларациите на продавач-консултатите, приложените снимки и видеозаписи на магазините [наименование] и предлаганите в тях стоки; договорите за телевизионна реклама, справките и писмата от [фирма], констативни протоколи на екрани с финални надписи и дисковете на [фирма] със записи на предавания. Според съда, тези доказателства, прецени в своята съвкупност и с оглед на връзката помежду им, установяват използване на марката за стоките за които е регистрирана, с изключение на горепосочените стоки от класове 18 и 25, изцяло за стоките от клас 14 и услугите от клас 35. Рещаващият съд е приел, че марката е използвана със съгласието на притежателя й във вид без съществени различия от вида на регистрацията й, като използването е реално, респ. не е символично и няма случаен характер, и е извършвано в търговската дейност. Счел е, че марката е рекламирана интензивно в процесния период по телевизията в най-гледаните часове и предавания във връзка с облекло, обувки, колани и магазини за продажба на тези стоки, като тези стоки са били налични и предлагани за продажба във фирмените магазини от веригата [наименование]. Процесната марка е излъчвана с надпис "[наименование]", което е пряко указание за вида на стоките, за които се използва. Рекламирана е в продължение на една година и половина в новинарските емисии по[фирма] (11.06.2012 г. - 31.12.2013 г.), една година в предаването "[наименование]..." (01.04.2011 г. - 01.04.2012 г.) и година и три месеца в предаването "[наименование]" (15.09.2012 г. - 31.01.2014 г.), излъчвани в каналите на [фирма]. Съобразено е обстоятелството, че централните и късни емисии новини се излъчват всеки ден в най - гледаните часови пояси с най - голяма зрителска аудитория, както и че каналите, по които са излъчвани рекламните надписи са на една от трите най-големи национални ефирни телевизии у нас, които са с безплатен и свободен достъп. Установено е също, че новините на[фирма] се представят от две двойки, водещи на ротационен принцип, а Ю. К., чийто гардероб е с процесната марка, е един от двамата водещи - мъже. На базата на представените сертификати на [фирма] и дискове със запис на финални надписи на някои от предаванията в периода, са отчетени броя на излъчените реклами в емисиите и предавания за срока на действие на договорите за реклама.
С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1 ЗМГО за отмяна на регистрацията на марката за стоките от клас 18 МКСУ: кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти, както и облекло и обувки от клас 25, вследствие на което в тази част съдът е отменил оспореният индивидуален административен акт.
Обратен извод е изведен по отношение на частта от Решение № 289 от 15.12.2015 г. на зам. председателя на ПВ за отмяна на регистрация на марка рег. № [номер] [наименование], комбинирана, с притежател М. З. Е., за стоките: чадъри, слънчобрани и бастуни, камшици, хамути и сарашки стоки от клас 18; шапки и други принадлежности за глава от клас 25 и изцяло за стоките от клас 14 - благородни метали и техните сплави, изделия от благородни метали или с такова покритие, които не са включени в други класове; бижутерия, скъпоценни камъни; часовници и хронометрични уреди, както и за услугите от клас 35.
Срещу тази част от акта жалбата на [фирма] е отхвърлена като неоснователна. Дружеството не е обжалвало съдебното решение в отхвърлителната му част, поради което същото е влязло в сила.
Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно.
Несъстоятелни са твърденията и на двамата жалбоподатели за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи съобразно доказателствения материал, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на В. Д., че писмените декларации и свидетелските показания са недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантните за спора факти. Съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК, съгласно която доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. Законът изрично допуска в административното производство за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая да се представят писмени декларации и сведения от неучастващи в производството лица (Арг.: чл. 43 и чл. 44, вр. чл. 35 АПК). Наред с това свидетелските показанията се преценяват винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства (Арг.: чл. 172 ГПК), поради което няма причина да не бъдат кредитирани от съда. В случая изявленията на лицата кореспондират с множеството доказателства, по всяко от които съдът е взел отношение в мотивите на решението.
Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на АССГ по същество за частична незаконосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав.
Спорът по делото се свежда до въпроса преустановено ли е използването на регистрираната марка за непрекъснат период от пет години.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Според чл. 19, ал. 1 ЗМГО регистрацията може да бъде отменена когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Р. Б във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването и е преустановено за непрекъснат период от пет години. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено в кои случаи се приема, че марката е реално използвана. Процесната марка е регистрирана за стоки, поради което, за да се извърши преценка налице ли е реалното й използване в търговската дейност на дружеството съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО, следва да се установи: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО); предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели (чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО), вносът или износът на стоките с този знак (чл. 14, ал. 2, т. 3 ЗМГО); използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗМГО). За реално използване се счита и използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана (чл. 19, ал. 2 ЗМГО). Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМГО използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Определеното в националното законодателство понятие "реално използване на марка" следва да бъде тълкувано в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (кодифицирана версия). Целта на директивата и конкретният текст на относимите разпоредби водят до извод, че под понятието "реално използване" на една търговска марка, следва да се разбира преди всичко действителното й използване, а не номинално или формално използване на марката, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода стоките и услугите, за която е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. С оглед предмета на административното производство, доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав по чл. 19 ЗМГО е за притежателя на атакуваната марка. Именно той следва да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за стоките, за които е регистриран, съответно - наличие на основателни причини за неизползването му.
В случая първоинстанционният съд е направил коректен и цялостен анализ на доказателствения материал и е достигнал до обосновани правни изводи за наличие на достатъчно доказателства за реално използване на обсъжданата марка. Установеното реално използване на процесната марка не почива на вероятности или предположения, а се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар. Несъмнено е установено активното публично представяне и рекламиране на марката [наименование] в релевантния период в печатни лайфстайл издания, интернет сайтове за мода и телевизионни предавания, в които процесната марка е излъчвана с надпис "[наименование]" – пряко указание за вида на стоките, за които се използва. Установените факти сочат, че марката [наименование] е използвана и презентирана по начин, който позволява да бъде установена връзка между знака и определена категория стоки (мъжко облекло и аксесоари), т. е. по начин, който идентифицира тези стоки на пазара, поради което изпълнява присъщата функция на търговските марки. Тези факти се установяват от множеството събрани по делото писмени доказателства - екземпляр на брой 8/2010 г. от списание "[наименование]"; свидетелски показания, декларации на продавач-консултатите, снимки и видеозаписи на магазините [наименование] и предлаганите в тях стоки; договори за телевизионна реклама, справки, писма, констативни протоколи на екрани с финални надписи и дискове от [фирма]. Във връзка с касационните доводи на жалбоподателите следва да се посочи, че доказването на реалното ползване не означава непременно установяване на значимо в количествено отношение търговско използване и в тази връзка законосъобразно е ценено представеното по делото социологическо проучване, целящо да установи известността на марката. Безспорно в случая е, че търговската марка е рекламирана интензивно в процесния период във водещи национални медии, в предавания с висок рейтинг и зрителски интерес във връзка със стоки – облекло, обувки, колани, които са били налични и са предлагани във фирмените магазини от веригата [наименование]. Периодът на излъчване на рекламата е с достатъчна продължителност и честота, като за доказването на тези релевантни факти съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Ето защо при съдържащите се по делото данни съдът обосновано е приел, че е доказано реалното ползване на марката от нейния притежател в релевантния петгодишен период за стоките от клас 18 МКСУ, а именно: кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти, както и за стоките облекло и обувки от клас 25, за които е регистрирана.
Неоснователно е позоваването в касационната жалба на В. Д. на решение от 11.09.2007 г. на СЕС по дело № С-17/06 (Céline SARL срещу Céline SA). С оглед спора по главното производство и отправения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос, СЕС отграничава използването на наименованието на търговския обект в контекста на приложението на чл. 5, § 1 от Директива 89/104/ЕИО, като посочва, че наименованието на търговски обект при търговия със стоки, идентични с тези, за които е регистрирана по-ранната марка, представлява използване, което притежателят на марката може да забрани в съответствие с цитираната разпоредба, ако използването е за стоки и засяга или може да засегне функциите на марката. Спорът по това дело е свързан с тълкуването на закона относно това, дали притежателят на по-ранна марка може да забрани на трето лице да използва идентичен на марката знак като наименование на дружество или като търговско име, а цитираната точка 21 е извадена от контекста и по този начин неправилно изтълкувана от жалбоподателя.
По изложените съображения проверяваната част от решението не страда от релевираните с касационните жалби пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника и доказано по размер искане за разноски, такива се дължат на основание чл. 143, ал. 1 АПК за сумата от 1 000.00 лева, представляваща заплатено от [фирма] адвокатско възнаграждение за касационната фаза на производството.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179 от 10.01.2017 г., постановено по адм. дело № 3799/2016 г. по описа на Административен съд - София – град.
ОСЪЖДА Патентно ведомство на Р. Б и В. И. Д. от [населено място], [улица], да заплатят на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н [район], [улица], разноски пред касационната инстанция в размер на 1 000. 00 (хиляда) лева общо, или по 500 лева всеки един от тях
Решението е окончателно.