Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - Пазарджик против Решение №521 от 06.11.2017 г., постановено по адм. дело №708/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик, II - ри съдебен състав, с което е отменено Решение №1012-12-75 от 18.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, в частта, в която са потвърдени разпореждане №0-12-000-00-00909475 от 12.03.2016 г., разпореждане №0-12-000-00-00909483 от 12.03.2016 г. и разпореждане №0-12-000-00-00927570 от 11.04.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е отказано на г-жа А. А. П. да бъде отпуснато обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по цитирани в решението болнични листи.

Касаторът излага съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – немотивираност на съдебното решение и нарушение на материалния закон. Претендира отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове.

Ответницата по касация - А. А. П. не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предлага оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на обжалване по...