Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Кюстендил против решение № 8 от 13.01.2017 г. по адм. дело № 315/2016 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменено

решение №2153-09-46/04.10.2016г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. Й. А., от [населено място], общ.[община], срещу разпореждане № [ЕГН] от 28.07.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, и преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. К. за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението, следствие нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че с изменението на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила от 01.01.2015 г., е установена забрана за едновременно получаване на социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, като единственото изключение е по отношение на отпуснатите и изплащани до тази дата социални пенсии за инвалидност, за които е създаден § 22т от ПЗР на КСО. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт.

Ответникът – А. А. не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 8 от 13.01.2017 г. по адм. дело № 315/2016 г. Административен съд Кюстендил е отменил решение №2153-09-46/04.10.2016г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. Й. А., от [населено място], общ.[община], срещу разпореждане № [ЕГН] от 28.07.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, и преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. К. за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че в случая неправилно пенсионният орган е определил като начална дата за отпускане на социалната пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, датата на подаване на заявлението до РКМЕ 28.03.2016г. във вр. с чл. 94, ал. 3 от КСО. Приел е, че в случая е приложима нормата на чл. 94, ал. 1 от КСО с уточнението, че 6-месечният срок започва да тече не от датата на придобиване на правото, а от датата на влизане в сила на ЕР. Приел е също, че в случая не са налице предпоставките за спиране на социалната пенсия за инвалидност по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО във връзка с чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, тъй като се касае за заварено положение и към датата 24.02.2009 г., от която се следва отпускане на социална пенсия, изменената материалноправна разпоредба на чл. 101 не е действала.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменителна основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Установено е по делото, че А. А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която от 01.07.2016г. е в размер на 367, 73лв. Със заявление вх. №2177-09-316/11.07.2016г. до директора на ТП на НОИ– Кюстендил А. е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Към заявлението е приложил ЕР № №1427 от 24.06.2016г. на ТЕЛК по общи заболявания към МБАЛ-[населено място], с което му е определен 95 % степен на увреждане без чужда помощ /трайно намалена работоспособност/ поради общо заболяване, пожизнено, с дата на инвалидизиране - 24.02.2009год. Експертното решение е издадено при първично освидетелстване на оспорващия по молба-декларация вх. №716 от 28.03.2016г. подадена до ТЕЛК чрез РКМЕ – Кюстендил. Видно от печата на РЗИ-РКМЕ върху ЕР, същото е влязло в сила на 08.07.2016г. С решение №2311 от 20.07.2016г. Медицинската комисия при ТП на НОИ Кюстендил, на основание чл. 98 от КСО е разгледала представеното от жалбоподателя ЕР и е потвърдила оценката за трайно намалена работоспособност, датата и срока на инвалидизиране. Въз основа на представените доказателства длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ответното ТП на НОИ е издало Разпореждане №[ЕГН] от 28.07.2016г., с което на А. е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 КСО, считано от 28.03.2016г., пожизнено, за 95 на сто трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране - 24.02.2009г. и навършени 83г. и 5м., и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО е спряна социалната пенсия за инвалидност, считано от 28.03.2016г. поради получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По жалба на А. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил с Решение №2153-09-46 от 04.10.2016 г. е потвърдил разпореждането в обжалваната му част, с която е спряна личната социална пенсия за инвалидност на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО.

Предвид изложената фактическа обстановка мотивите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. По отношение на пенсията за инвалидност е приложима разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, съгласно която пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В случая заявлението до ТЕЛК е подадено от А. на 28.03.2016 г. Експертното решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ [фирма]-гр.[населено място] № 1427 е постановено на 24.06.2016 г., връчено е същият ден и е влязло в сила на 08.07.2016 г. Заявлението за отпускане на лична социална пенсия е подадено от А. до директора на ТП на НОИ, на 11.07.2016 г., т. е. в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО. С оглед на това обстоятелство правилно пенсионният орган е приел, че пенсията следва да се отпусне от 28.03.2016 г.- датата на подаденото заявление до ТЕЛК. Като е приел друго първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено като неправилно.

Неправилен е и вторият извод на съда, касаещ отсъствието на предпоставки за спиране на социалната пенсия за инвалидност и неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО във връзка с изменената разпоредба на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. С изменението на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила от 01.01.2015 г., е постановена забрана за едновременно получаване на социална пенсия за инвалидност и друг вид пенсия. Единственото изключение е по отношение на отпуснатите и изплащани до тази дата пенсии за инвалидност, които се регулират от разпоредбата на § 22т от ПЗР на КСО, съгласно която социалните пенсии за инвалидност отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а от КСО, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. След като на А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, както и лична социална пенсия за инвалидност считано от 28.03.2016 г., правилно административният орган е спрял втората на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО във вр. с чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, тъй като не са налице предпоставките на §22т от ПЗР на КСО. Касае се за акт на обвързана конмпетентност, при постановяването на който административният орган не разполага с право на избор и при наличие на предвидените в закона предпоставки е длъжен да спре, в случая втората пенсия. В случая не се касае до заварен случай, тъй като не е налице хипотезата на §22т от ПЗР на КСО, както бе посочено по-горе. Случаят касае отпускане на нов вид пенсия след 31.12.2014 г. Като е приел друго първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и обжалваното решение в тази му част също следва да бъде отменено като неправилно.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна вместо отмененото решение следва да се постанови друго такова, с което оспорването срещу административния акт следва да бъде отхвърлено. С оглед на събраните по делото доказателства административният орган е приложил правилно материалния закон и решение №2153-09-46/04.10.2016г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. Й. А., от [населено място], общ.[община], срещу разпореждане № [ЕГН] от 28.07.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора съдът не присъжда разноски в полза на ТП на НОИ-Кюстендил, тъй като такива не са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8 от 13.01.2017 г. по адм. дело № 315/2016 г. на Административен съд Кюстендил, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на А. Й. А., от [населено място], [община], ЕГН [ЕГН] против решение №2153-09-46/04.10.2016г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 28.07.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.