Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

гр. София, 29.01.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

при секретаря С. Т.

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1331/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 307 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на ВКС, I г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 849 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 3196/2020 г. на Апелативен съд – София. С решение № 50148/24.01.2023. г., постановено по същото дело, е отменено решение № 849 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 3196/2020 г. на Апелативен съд – София. Вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Д. П. Г., Е. Д. Г.-Е. Х., В. Д. Т., Г. М. И., М. А. И., Й. П. К., М. И. К., Е. П. К., Л. П. К. (Ш.), Л. К. С., В. П. С., О. Д. Т., М. Г. Д., В. В. Р., Л. Ц. И., С. К. И., П. И. Ч., Н. К. Ч., И. М. И., М. В. М., В. И. И., Н. И. И., И. С. П.-И., И. Б. А. и Р. С. К., че ищецът П. А. Б. е собственик на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС на недвижим имот, представляващ апартамент № 27, разположен на трети жилищен етаж, вход В, секция Б, в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица](бивша [улица]), заедно с принадлежащото към апартамент мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти № *, № *, № *, № * от кв.15, м. “К. с..” по плана на [населено място].

С решение № 214 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 3029/2023 г. по описа на ВКС, I г. о., е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 50148/24.01.2023 г. по гр. д. № 407/2022 г. по описа на ВКС, I г. о. по отношение на М. Г. И. и А. Г. И., като наследници на починалата в хода на процеса пред ВКС М. А. И., и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че през 1993 г. първите двадесет и трима ответници са сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж със „Стилстрой“ ООД. върху поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] [улица], съставляващи имоти № *, № *, № *и № * от кв. 15 по плана на [населено място], като дружеството се е задължило да изгради за своя сметка и със свои средства жилищна сграда с магазин и гаражи. На 05.11.1996 г. “Стилстрой” ООД e сключило с ищеца П. Б. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ процесният апартамент № 27, заедно с мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу сумата от 27 700 щатски долара. С нотариален акт № 32/2011 г. първите двадесет и трима ответници са прехвърлили на И. А. и Р. К. собствените си 97.315% ид. ч. от няколко самостоятелни обекти в построената сграда, вкл. и процесния апартамент, срещу задължение за извършване на довършителни работи. Въззивният съд е посочил, че съобразно чл. 7 от Наредба № 7/1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, при достигане на ниво на изпълнение се съставя протокол. Актът се подписва от представители на изпълнителя, независимия строителен надзор и проектанта. По делото е представен протокол от 31.07.2000 г., който е подписан от представител на строителя и проектанти на част „архитектурна“ и „конструктивна“, но липсва подпис от представител на осъществявалата строителен надзор фирма. Прието е, че при липса на писмен акт за фаза на завършен груб строеж решението не може да се основе на несъвпадащи помежду си свидетелски показания. Представена е покана от някои от съконтрагентите на строителя /вкл. ищеца П. Б./ до дружеството, в която се съдържа изявлението “лишени сме от възможност да придобием титул за собственост и да ползваме обектите, за които сме заплатили”. Съдът е приел, че изявлението съставлява признание на неизгоден за ищеца факт, а именно липсата на намерение за придобиването на процесния апартамент по давност, считайки че той ще бъде придобит в изпълнение на сключения предварителен договор. Именно затова е отправил покана към строителя да изпълни договорните си задължения. Според установеното от въззивния съд от гласните доказателства, свидетелят Р. В. е строителен инженер, на когото е било възложено да изготви проектобюджет за довършване на сградата. За целта той е посещавал строежа и е правил обстоен оглед на построеното. През 2005 г. сградата е била осъществена до ниво груб строеж, без да има дограма. Имало е външна строителна ограда със заключваща се врата. Достъп до обекта свидетелят е получил от представител на строителя. При огледа не е имало жилища, в които да се осъществяват строително-монтажни работи, нито такива с поставена входна врата, която да препятства достъп до съответното жилище. Свидетелите П. Т. и Л. Б. са разказали за извършвани от първия свидетел, въз основа възлагане от втория свидетел довършителни работи, в процесния апартамент през зимата на 2000-та година. Според свидетеля Т. ищецът е посетил имота веднъж или два пъти през 2004-2005 г. През 2015 г. свидетелят е посетил отново жилището поради теч. Установил е, че то е в същия вид, в който го помни при първите СМР, осъществени от него през 2000-та г. Останалите свидетели, доведени от ответниците, отричат упражняването на явна фактическа власт от страна на ищеца. Твърдят, че е имало обитавани апартаменти, но сред тях не бил процесният. Виждали са брата на ищеца – свидетеля Л. Б., но не и ищеца. В заключение от правна страна въззивният съд е приел, че липсват доказателства за осъществена непрекъснато и явно фактическа власт от ищеца в продължение на 10 години преди датата 28.12.2011 г., когато собствениците на терена са се разпоредили със собствените си идеални части от имота. Посочено е, че няма безспорни доказателства за момента на завършване на сградата в груб строеж, от който момент може да възникне право на собственост, съответно владелецът, имащ намерение за своене, да стане носител на право на собственост въз основа на изтекла придобивна давност. В заключение за недоказан е приет субективният елемент на придобивната давност – намерение владението на имота да доведе до пораждане на собственически права. С оглед рамките на производството по чл. 295, ал. 1 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с даденото вече разрешение в решение № 50148/24.01.2023 г. по гр. д. №407/2022 г., I г. о. на релевантния за изхода на спора правен въпрос, настоящият състав намира следното:

Въззивното решението е неправилно. В практика на ВКС /решение № 277 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 259/2012 г., I г. о./ се приема, че дали една сграда е изградена до етап „груб строеж“, завършен преди влизане в сила на ЗУТ, може да се установява с всякакви доказателствени средства /вкл. свидетелски показания/. Ето защо е неправилен изводът на въззивния съд, че състоянието „груб строеж“ на сграда може да се установи единствено с протокол по чл. 7 от Наредба № 7/1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /сега чл.7 от Наредба № 3/31.07.2003 г./. Не следва друг извод и от приетото в решение № 22 от 4.06.2020 г. по гр. д. № 3048/2019 г. на ВКС, II г. о., според което съставянето на акт по чл. 181, ал. 1 ЗУТ невинаги е необходимо за удостоверяване на степента на завършеност на сграда в груб строеж. Такъв акт е необходим само в нотариалното производство за изповядване на сделка за прехвърляне на право на собственост върху обект в сграда. В цитираното решение се приема, че при спор за право на собственост върху сграда, построена при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сградата в груб строеж може да се установи с всички доказателствени средства, включително със свидетелски показания. В случая при съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме, че към датата на съставяне на протокола от 31.07.2000 г. /преди влизане в сила на ЗУТ/ сградата е била завършена на етап „груб строеж“. Налице е протокол по чл. 7 от Наредба № 7/1999 г., който е подписан от проектантите - архитект и конструктор, както и от строителя, като безспорно липсва подпис на лицето, упражняващо строителен надзор, съгласно изискването на чл. 7, т. 14 и приложение № 14 по Наредбата. Въпреки това, с оглед посочената възможност за доказване с всички доказателствени средства на момента, към който сградата е изградена на етап „груб строеж“, съдът следва да направи анализ и на останалите събрани доказателства. Свидетелите Л. Б., брат на ищеца П. Б., М. М., баба на една от ответниците по делото, М. П., дъщеря на една от ответниците по делото, са заявили, че сградата е била построена в състояние на груб строеж най-късно до 2000 г. Ето защо при съвкупната преценка на тези писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че към датата на съставяне на протокола от 31.07.2000 г. сградата, в която се намира процесният апартамент, е била завършена в груб вид, следователно върху апартамента е могла да започне да тече придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, която да е изтекла към 31.07.2010 г. Но дори придобивната давност да е изтекла след датата на прехвърляне на 97.315% ид. ч. от процесния апартамент /28.12.2011 г./, то същата не е прекъсната от разпоредителната сделка, доколкото прехвърлянето на собствеността не влияе на факта на владението и на течението на придобивната давност. Не се установява и давността да е била прекъсната по друг начин, вкл. и с подаване на исковата молба през 2016 г., тъй като ищецът не може сам да прекъсне собствената си придобивна давност. За неоснователно следва да се приеме и възражението на ответниците, че правото на владелеца да се позове на придобивна давност се погасява по давност, тъй като позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а представлява процесуално средство за защита на материалноправните последици от изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, изразяващи се в придобиване на абсолютно вещно право, което като такова не подлежи на погасяване по давност. Неправилен е изводът на въззивния съд за липса на намерение за своене у ищеца, доколкото съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. От показанията на Л. Б. и П. Т. е установено, че П. Б. е упражнявал фактическа власт върху апартамента след 2000 г. Двамата свидетели сочат, че са извършвани СМР през зимата на 2000 г., след това през 2004 г., 2005-2006 г., както и през 2014-2015 г., като свидетелят Л. Б. е организирал и наемал работници за извършване на довършителни работи, а свидетелят Т. е работил в процесния апартамент, сменяйки дървената врата с желязна, дървени прозорци с PVC дограма, правейки банята. Владението върху процесния апартамент е получено от ищеца въз основа на предварителен договор за закупуването му, сключен на 05.11.1996 г. със строителя „Стилстрой“ ЕООД. Въпреки че към този момент дружеството-строител не е било собственик, това обстоятелство е ирелевантно за придобивната давност, която е предпоставена от непрекъснато наличие на обективния /corpus/ и субективния /animus/ елементи на владението в рамките на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок. Неоснователен е доводът на ответниците, че ищецът не е могъл да придобие апартамента по давност, тъй като не е упражнявал лично фактическата власт. Установено е, че ищецът е имал ключ от апартамента още от 2000 г., а довършителните работи, организирани от свидетеля Л. Б., не влияят на факта на владение, тъй като съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението може да бъде упражнявано и чрез другиго. Неправилно въззивният съд е приел, че ищецът не е имал намерение за своене на имота с оглед отправената покана през 2016 г. за сключване на окончателен договор заедно с други купувачи по предварителни договори до несобственика „Стилстрой“ ООД. В практиката на ВКС /решение № 82 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6873/2014 г., I г. о./ се приема, че предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б. а ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, тъй като нито изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на фактическата власт върху същата. Аналогична е хипотезата, при която владелецът отправя покана до продавача за сключване на окончателен договор. Към момента на отправяне на поканата, ищецът е могъл да придобие процесния апартамент и въз основа на прехвърлителна сделка. Такава сделка не е сключена, поради което ищецът се е позовал на придобивна давност с предявяването на иска, предмет на настоящото производство. Не може да се приеме за основателно и твърдението, че владението е било скрито. Както бе посочено, ищецът е държал ключ за имота /заменил входната врата за апартамента/, извършвал е явно множество довършителни дейности /с наети работници/, които са могли да бъдат възприети от собствениците /шпакловки, замазки, смяна на външна дограма/. При тези съображения, следва да се приеме, че П. Б. е упражнявал фактическа власт върху процесния апартамент за себе си, след обособяване му като годен обект на правото на собственост, от около 2000 г., като към момента на подаване на исковата молба – 22.11.2016 г., изискуемият по чл. 79, ал. 1 ЗС срок е изтекъл, съответно ищецът е станал собственик на процесния апартамент въз основа на изтекла придобивна давност.

При това положение въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което П. А. Б. бъде признат за собственик на процесния имот и спрямо М. И. и А. И., наследници на починалата в хода на процеса М. И..

С оглед изхода на спора, направеното искане и представения договор за правна помощ и съдействие, и съобразно приетото в т. 4 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на касатора следва да се присъдят разноски за производството по чл. 307, ал. 1 ГПК в размер на 500 лева. За настоящото производство няма искане за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 849/14.07.2021 г. по в. гр. д. № 3196/2020 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. А. Б., [населено място], иск за признаване за установено спрямо М. А. И., че ищецът е собственик въз основа на изтекла придобивна давност на недвижим имот, представляващ апартамент № 27, разположен на трети жилищен етаж, вход В, секция Б, в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица](бивша [улица]), заедно с принадлежащото към апартамент мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти № *, № *, № *, № * от кв.15, м. “К. с.” по плана на [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. И. и А. Г. И., и двамата от [населено място], като наследници на починалата М. А. И., че ищецът П. А. Б., [населено място], е собственик на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС върху недвижим имот, представляващ апартамент № 27, разположен на трети жилищен етаж, вход В, секция Б, в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица](бивша [улица]), заедно с принадлежащото към апартамент мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти № *, № *, № *, № * от кв.15, м. “К. с.” по плана на [населено място].

ОСЪЖДА М. Г. И. и А. Г. И., и двамата от [населено място], да заплатят на П. А. Б., [населено място], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството по молбата за отмяна в размер на 500 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: