Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „Х. Г. ООД, ЕИК 200688940 със седалище : гр. С. против решение № 1152 от 12.07.2017 г., постановено по адм. дело № 194/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на Решение № ПО-01-44/23.02.2017 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград /БДЗБР/.
Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени атакувания административен акт и да върне делото във вид на преписка за ново произнасяне за издаване на исканото от касатора разрешително за водоползване от повърхностен воден обект съобразно подаденото от същия заявление. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Редовно призован за съдебно заседание, „Х. Г. ООД - гр. С., се представлява от адв.. С, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество.
Ответникът, директорът на БДЗБР, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима като предявена от страна в първоинстанционното съдебно производство, за която крайният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С обжалвания съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата на „Х. Г. ООД, ЕИК 200688940 със седалище : гр. С. против решение № ПО-01-44/23.02.2017 г на директора на БДЗБР - Благоевград, с което на основание чл. 61, ал. 5, чл. 52, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 68, т. 3 и т. 3а, чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) е отказано издаването на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - река Доспат с цел на водовземането – за производство на електроенергия от МВЕЦ по заявление вх. № РР-01-279/ 04.12.2015г.
За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че обжалваното административно решение е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие материалноправните разпоредби, както и с целта на закона.
Въз основа на събраните писмени доказателства и приетата и кредитирана като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, АС - Благоевград е заключил, че при преценката по чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ правилно административният орган е констатирал, че инвестиционното предложение попада върху водно тяло BG4DO135R118 и в защитена зона „Родопи – Западни“, Същото попада и в одобрения по съответния ред и влязъл в сила към датата на издаване на атакувания административен акт План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район / 2016- 2021г./, съгласно който за същия обект е предвидена мярка „ Подобряване на хидроморфологичното състояние на реките“ чрез действие „Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим / причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др./ във водните тела, определени като или попадащи в зони за защита на водите, осигуряване на водни количества във връзка с постигане на благоприятно природозащитно състояние / БПС/ на предмета на опазване в защитените зони от Натура 2000“. Предвид гореизложеното съдът е приел, че предвидената по цитирания по-горе План за управление мярка представлява забрана за изграждане на нови МВЕЦ на водно тяло BG4DO135R1118, което обуславя правилност на атакувания административен като постановен в съответствие с изискването на чл. 68, т. 3 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ - издаването на исканото разрешително е отказано, тъй като искането е несъвместимо с обществените интереси по см. на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Базирайки се на приетата по делото СТЕ и писмени доказателства, както и на разпоредбите на ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) и ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), административният съд е заключил, че обектът на инвестиционното предложение попада в защитена зона“ Родопи – Западни“, поради което издаването на разрешително за водовземане или ползване на воден обект - р. Доспат би било в противоречие с чл. 118 ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че няма валидно одобрена защитена зона „Родопи – Западни“, тъй като въз основа на публикуваното в ДВ бр. 85/ 23.10.2007г., Решение на МС № 661/16.10.2007г. за определяне списъка на защитените зони не е издадена изискуемата по чл. 12, ал. 6 от ЗБР заповед. Проследявайки хронологично одобряването от страна на МС с две последователни решения / № 661/16.10.2007г. и №811/16.11.2010г./ на Списъка на защитените зони и площта на защитена зона „Родопи-Западни“, както и основанието за приемането им – чл. 10, ал. 4 от ЗБР, както и придаденото на Решение № 661/16.10.2007г. предварително изпълнение, АС-Благоевград е стигнал до извода, че неиздаването на заповедта по чл. 12, т. 6 от ЗБР не води до пълната липса на определяне на защитена зона “Родопи-Западни“. По горните съображения АС-Благоевград е отхвърлил жалбата на „Хидроенерджи груп“ООД - гр. С. срещу решението на директора на БДЗБР като неоснователна. Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани, изведени въз основа на правилно установена фактическа обстановка, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон.
Неоснователни са развитите от касатора в касационната му жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради неправилната преценка, че издаването на разрешително за водоползване от р. Доспат би противоречало на разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, тъй като инвестиционното намерение не попадало във валидно определена по смисъла на чл. 119а, ал. 1, т. 5 защитена зона „Родопи - Западни“. Действително фактическият състав за окончателното индивидуализиране на защитените зони в случая не е довършен, тъй като е налице приет с решение на МС Списък на защитените зони по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, но към датата на постановяване на административния акт не е издадена заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12 от ЗБР за обявяване на всяка защитена зона с посочване обща площ на ЗЗ, опис на имотите, включени в нея и/или координатен регистър на границите на ЗЗ. Видно от приетата като неоспорена от страните СТЕ, както и от уточненията на вещото лице, направени в с. з. на 13.06.2017г. е, че въпреки липсата на заповед по чл. 12 от ЗБР, налице са официално оповестени цифрови граници на ЗЗ“ Родопи - Западни“, въз основа на които, след нанасяне на координатите на мястото на водовземане, мястото на използване и изграждане на МВЕЦ, посочени в инвестиционното намерение, експертът може категорично да установи, че същите, както и засегнатият от инвестиционното намерение участък от р. Доспат попадат във водно тяло с уникален код BG4DO135R1118- р.Доспат от язовир Доспат до Българо-гръцката граница, което пък от своя страна попада в площта на ЗЗ“ Родопи – Западни“ с код BG0001030. Експертът е категоричен, че Защитена зона „Родопи - Западни“ с код BG0001030 е зона за защита на водите по смисъла на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). По горните съображения правилно и административният орган, и съдът са заключили, че издаването на разрешително за водовземане в случая би противоречало на разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ.
Нещо повече - дори да се приеме, че в конкретната хипотеза не е налице пречката по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, тъй като липсва валидно определена защитена зона / каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, то и в този случай съдебното решение е правилно като краен резултат, тъй като е налице пречката за издаване на исканото разрешително по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ, посочена като правно основание на обжалвания административен акт.
Видно от приетата СТЕ и другите писмени доказателства, с Решение № 1108/29.12.2016г. на МС е приет План за управление на речните басейни /ПУРБ/ в Западнобеломорски район /2016-2021г./ и Национална програма за изпълнението му. В програмата от мерки по този ПУРБ за водно тяло с уникален код BG4DO135R1118 е разписана мярка „ Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим / причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др. / във водните тела, определени като или попадащи в зони за защита на водите, осигуряване на водни количества във връзка с постигане на благоприятно природозащитно състояние /БПС/ на предмета на опазване в защитени зони от Натура 2000“. Налице е хипотезата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ – не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени ограничения и забрани в Плана за управление на речните басейни, свързан с постигане на целите по чл. 156а. Несъстоятелни са развитите от касатора доводи за неприложимост на тази разпоредба, тъй като на първо място – мярката по ПУРБ била насочена към недопускане изграждането на ВЕЦ, а не на МВЕЦ, а на следващо място – забраната по ПУРБ не била такава за постигане на целите по чл. 156а от ЗВ, т. е. не била относима към запазване количеството и качеството на водите. Малката водноелектрическа централа е вид водноелектрическа централа, поради което попада в родовото понятие ВЕЦ, съответно - в забраната по предвидената в ПУРБ мярка. Предвидената в ПУРБ мярка по отношение на водно тяло с уникален код BG4DO135R1118 е недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния му режим, което безспорно попада в хипотезата на чл. 156а, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗВ.
С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора, но при липса на искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1152 от 12.07.2017 г., постановено по адм. дело № 194/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Решението е окончателно.