Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. П. против решение № 448/09.07.2018 г., постановено по адм. д. № 512/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което иска същото да бъде отменено.

Ответната страна – В.Н, чрез адвокат Р.А, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като са доказани и предпоставките за основателност на иска. От свидетелските показания се установяват и негативните преживявания за ищеца в резултат на отнетото СУМПС. Правилно съдът е определил размерът на неимуществените вреди, съгласно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

П. Аивен съд – Пазарджик е предявен иск от В.Н срещу ОД на МВР гр. П., с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 17-0367-001550/27.11.2017 г., издадено от началника на група към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград; обезщетение в размер на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан страх, безпокойство, голямо психическо напрежение...