Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба на кмета на община Л., област П. срещу решение № 466 от 01.03.2018 г., постановено по административно дело № 2626/2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 43/15.08.2017 г., издаден от Директора на Б. Д „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ – гр. П.. С жалбата са релевирани доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата срещу оспорения административен акт.

Ответникът - Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. П. не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на община Л., представлявано от кмета на общината срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 43/15.08.2017 г., издаден от Директора на БД „Източнобеломорски район“ – гр. П., с който на община Л. са установени публични задължения за периода от 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г., главница в размер на 37 843, 20 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 7 214, 89 лв., представляваща такса за водовземане по Разрешително № 300416/17.06.2004 г. издадено от директора на БДИБР. От фактическа...