Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Велес МТ” ЕООД, ЕИК:148089839, представлявано от управителя си М.Т, чрез адв.. К, против решение № 377/23.02.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2823 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1400183-091-001/12.03.2015г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 274/22.06.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, както и лихви за забава.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че ревизионният акт не е бил подписан при неговото издаване и е невалиден. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Д, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

Делото е във фаза на втора касация. С решение №...