Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Шумен, против Решение № 3 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 330 / 2017 г. на Административен съд Шумен. С него е отменено Решение № 2153-27-43 от 11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Ш., с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-38 от 30.06.2017 г. на Л. Алиибрям, подадена срещу Разпореждане № 2113-27-510#2 от 15.06.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Шумен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение съдът е осъдил ТП на НОИ - Шумен да заплати 350 лева разноски по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, като касаторът моли съдът да отмени решението и да отхвърли жалбата на лицето.

Ответникът - Л. Алиибрям от [населено място], [община], обл. Шумен, чрез упълномощения адв. Г.С оспорва касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение административният съд по жалба на Л. Алиибрям е отменил Решение № 2153-27-43 от 11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2113-27-510#2 от 15.06.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Шумен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

За да постанови този резултат съдът е приел, че атакуваното решение е издадено при съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като липсата на изложени мотиви досежно посочените обстоятелства, препятства възможността съдът да извърши проверка на оспорвания акт в изискуемата от закона пълнота.

Приел е за безспорно установено, че оспорващият е бил репресиран по политически причини по смисъла на чл. 1 от Закон за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, обн. ДВ бр. 50 от 25.06.1991 г. (ЗПГРРЛ), т. е. по надлежния ред е било признато, че изтърпяното от него наказание „лишаване от свобода“ е било наложено неоснователно. От доказателствата за положения от лицето стаж е видно, че същият е останал без работа поради влизане в затвора (той е работил в Цех "Вакумен" до деня, предхождащ влизането му в затвора, а в деня на освобождаването му е започнал работа като технолог в ТКЗС, с. О.). Оттук е извел извод, че стажът в периода 01.08.1985 г.- 02.11.1988 г. представлява действителен такъв по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО, поради което решението на пенсионният орган е издадено в нарушение на материалния закон. Решението е правилно.

Фактическата обстановка е безспорно установена по делото, поради което и не следва да се преповтаря. По конкретно изложените твърдения на касатора и направените от първоинстанционния съд изводи, настоящият касационен състав намира следното:

Първоинстанционният съд правилно е приел, че административното производство, по което е постановен обжалваният административен акт, е започнало по заявление с вх. № 2113-27-510/10.05.2017 г. (л. 28 от делото), с което Л. Алиибрям е сезирал ТП на НОИ - Шумен с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С Разпореждане № 2113-27-510#2/15.06.2017 г. (л. 33) ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Шумен е постановил отказ с мотиви за липса на предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО - най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ - Шумен е приел, че Л. Алиибрям притежава осигурителен стаж, както следва: от I категория труд - 03г., 03м. и 01 дни; от II категория труд - 07г., 05м. и 02 дни; от III категория труд - 05г., 05м., 00 дни. Мотивите за отхвърляне на жалбата срещу посоченото разпореждане са, че съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, ако лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, през 2017 г. имат право на такава при навършване на възраст 66 години и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като според чл. 15, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), при преценка на правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, осигурителният стаж от първа и втора категория не се превръща в стаж от трета категория. С оглед на това е заключил, че общият осигурителен стаж на лицето е 16г., 01м. и 03 дни, от които 12 г., 10 м. и 02 дни представляват действителен осигурителен стаж по смисъла, вложен в § 1, т. 12 от ДР на КСО. Въз основа на това е обосновал извод, че при постановяване на атакуваното пред него разпореждане правилно са били приложени разпоредбите на КСО и НПОС.

С Решение № 25-79 от 23.06.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. Д. е било признато, че Н.Ш е бил репресиран по политически причини съгласно чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, като репресията се е изразявала в изтърпяване на наказание лишаване от свобода в периода от 01.08.1985 г. до 02.11.1988 г., в размер общо на 39 месеца и 1 ден, наложено за престъпление по чл. 279 от НК. С оглед на това на репресираното лице е определено обезщетение в размер на 50000 лева (неденоминирани). Видно от приложеното удостоверение изх.№ АО-2446/14.12.2015 г. (л. 15), имената Н.Ш и Л. Алиибрям принадлежат на едно и също лице.

Съдът правилно е определил предмета на съдебния спор, а той е свързан с въпроса дали времето, през което лицето е било подложено на репресия по политически причини, подлежи на зачитане като действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 КСО или не. Решаващият състав обосновано е приел, че атакуваното решение на директора на ТП на НОИ - Шумен е издадено при съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като в оспорените административни актове не е посочено кой конкретен стаж от признатия за общ осигурителен стаж не се зачита за действителен такъв по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, както и не са посочени конкретни съображения, обосноваващи направения от директора на ТП на НОИ - Шумен, правен извод. Липсата на изложени мотиви досежно посочените обстоятелства препятства възможността съдът да извърши проверка на оспорвания акт в изискуемата от закона пълнота.

Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически и религиозни убеждения през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г.

Според чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, признава се за трудов стаж времето, през което лицата по чл. 1, точки 1 и 2 са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. В чл. 1 от Постановление № 139 на МС от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от ЗПГРРЛ (ЗАКОН З. П. И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА) е посочено, че времето, признато за трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж от I категория при пенсиониране.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С оглед цитираните разпоредби, въпросният период подлежи на зачитане като осигурителен стаж при пенсиониране по КСО, в т. ч. и като действителен такъв по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, както правилно е приел и съдът. В случая разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, с която е дадено легално определение на понятието "действителен стаж" и която е в сила от 01.01.2015 г., е неприложима. Тя е материалноправна и доколкото не ѝ е придадена изрично обратна сила, съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), има действие само занапред, но не и за процесния период, и с нея не може един вече признат за пенсиониране действителен осигурителен стаж, да не бъде зачетен.

Касаторът поддържа становището, че съдът неправилно е приравнил периода на репресията за действителен стаж по смисъла на КСО. Така наведените оплаквания са били предмет на разглеждане от първоинстанционния съд и са неоснователни, в какъвто смисъл са мотивите на решаващия състав. Алиибрям не само е бил лишен от възможността да полага възмезден труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиване на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство, но и по надлежният ред е установено, че това лишаване е осъществено неправомерно и представлява репресия по смисъла на ЗПГРРЛ, и не следва да бъде тълкувано в негова вреда.

Преценката на гореизложените факти и обстоятелства води до извод, че Алиибрям попада в кръга на посочените в чл. 1 от ЗПГРРЛ лица - незаконно репресиран заради неговия произход, политически и религиозни убеждения през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и осъден по наказателно дело. Същият е претърпял незаконна репресия по политически причини, което обуславя основателността на искането му и наличието на материалноправните предпоставки периодът от 01.08.1985 г. до 02.11.1988 г. да се зачете като действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО.

По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 09.02.2018 г., ТП на НОИ - Шумен следва да заплати на Л. Алиибрям сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 330 / 2017 г. по описа на Административен съд Шумен.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Шумен, с адрес гр. Ш., бул.„ С. В“ № 60, да заплати на Л. Алиибрям от [населено място], [община], обл. Шумен, сумата от 300 (триста лева) лева за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.