Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Савимекс" ООД със седалище и адрес на управление гр. В. против решение № 592 от 21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3315 по описа за 2017 г. на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление от 09.11.2017 г. на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д "Инспекция по труда" – Добрич не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С решението в обжалваната му част Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Савимекс" ООД със седалище и адрес на управление гр. В. срещу постановление от 09.11.2017 г., издадено от контролен орган в Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич на основание чл. 405а от КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Савимекс" ООД като работодател и Т.М като работник на длъжност "бояджия" в мелница, находяща се в гр. Д., ул. „А. С“ № 3.

За да постанови решението си, Варненският административен съд е приел, че на 06.11.2017 г. Т.М е бил нает на работа при наличие на основните характеристики на трудово правоотношение и същия ден е престирал работна сила в полза на "Савимекс" ООД. Този извод произтича от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че дружеството е възложило на пострадалия Т.М извършване на бояджийски работи на обект – 4 етаж на мелница. Двамата със сина му Т.Ю са били заведени на обекта от М.Ку – работник във фирмата, който съгласувал действията си с „шефа“. И.Т, която е началник на мелницата, обяснила на работниците какво конкретно трябва да свършат. В писмените си обяснения Т.М е посочил, че и друг път са работили на повикване във фирмата, която им доставяла на обекта необходимите за работа на материали. Работното време е от 8 ч до 17 ч. при дневно възнаграждение 40 лв. Установените обстоятелства сочат, че от страна на „Савимекс“ ООД е извършено нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ – не е сключен трудов договор с Т.М, поради което правилно с постановлението е обявено съществуването на трудовото правоотношение между страните. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е касационният довод за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд за фактически възникнало трудово правоотношение между възложителя и изпълнителя на трудовата дейност.

В производствата по реда на чл. 399 и следв. от Кодекса на труда намира приложение специалната административнопроцесуална разпоредба на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която оправомощава контролните органи да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. При спазване на цитираните съдопроизводствени правила на АПК Варненският административен съд обосновано е кредитирал писмените обяснения, дадени от Т.Ю, относно условията, при които двамата с баща му са били наети на работа. Дружеството – жалбоподател не е ангажирало доказателства за опровергаване на сведенията, дадени от Т.Ю, за установен осемчасов работен ден при дневно трудово възнаграждение от 40 лв.

При преценката на свидетелските показания първоинстанционният административен съд не е нарушил процесуалното правило на чл. 172 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 144 от АПК. За всички лица, дали писмени обяснения или свидетелски показания, съществуват данни за връзка със страна по делото и възможната заинтересованост. Св. К.С е служител в Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, а св. М.Ку работи във „фабриката“. Формираното вътрешно убеждение на съда относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика.

От фактическа страна е установено, че М.Ку е завел двамата работници в мелницата, за да извършват бояджийски работи. Това е станало след съгласуване със служителите на дружеството, отговорни за организацията на работата. Според необорените чрез насрещно доказване писмени обяснения на Т.Т.Ю двамата с Т.М са приели да изпълняват работата при установено работно време и дневно трудово възнаграждение. Материалите за работа са били осигурени от снабдителя на дружеството. Неубедително е твърдението на свидетеля М.Ку, че двамата работници са били допуснати в обекта, за да му помагат като услуга „да стане по-бързо“ срещу почерпка „ей тъй“. Преценени в съвкупност, всички данни сочат, че двамата работници и друг път са работили за дружеството, където са ги познавали, а в конкретния ден са отишли в мелницата, за да започнат работа. Отговорникът на обекта ги е допуснал и им е възложил бояджийска работа. На въпроса кой им е казал какво конкретно трябва да извършат във връзка с козметичния ремонт св. Кодряну е съобщил, че отговорникът г-жа Табакова отговаря за мелницата и „знае откъде да се започне“.

Преценката на установените фактически обстоятелства насочва към извод, че дружеството чрез свои упълномощени служители е възложило на Т.М изпълнението на трудови функции като бояджия. Постигната е устна договорка за престиране на работна сила на постоянно място на работа при предварително създадена от страна на работодателя организация на труда и под негов контрол. На основание чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това правило се прилага и в случаите, когато работната сила ще се предоставя за определен срок, до завършване на определена работа или за временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности.

Правилно първоинстанционният административен съд е приел доводите на касационния жалбоподател относно обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, причинила смъртта на Т.М, за неотносими към преценката за фактическо възникнало трудово правоотношение. Конкретната причина за смъртта на работника и наличието на пряка причинно-следствена връзка с извършваната работа подлежат на преценка и изясняване в производство по разследване на трудова злополука по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО), оспорване на издаден акт по чл. 60 от КСО или в исково производство по чл. 200 от КТ.

Оспореното постановление е издадено от контролните органи на инспекцията по труда при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 405а, ал. 1 от КТ - установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2. Като е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 592 от 21.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3315 по описа за 2017 г. на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Савимекс" ООД със седалище и адрес на управление гр. В. против постановление от 09.11.2017 г. на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.