Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)- София, чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ц, срещу Решение № 1271 от 28. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 11726/ 2016 г. на Административен съд София– град (АССГ) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на А.С обезщетения от 10 000 лева и от 2000 лева на обща стойност от 12 000 лева, заедно със законната лихва от 15.09.2013 г., както и съдебно деловодни разноски в размер от 497, 49 лева. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационният жалбоподател счита, че в случая е налице съпричиняване в хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). В тази връзка е посочено, че ищцата е задържана заради хулиганство и употреба на физическа сила. Същата е нападнала полицейски служител в момента на изпълняване на задълженията му, също така се е държала агресивно, невъздържано, обиждала е преди и след задържането служителите на МВР. Намира, че от приетите доказателства може да се направи обоснован извод, че липсват останалите предпоставки, като причинени неимуществени вреди и причинно - следствена връзка между посочената диагноза и претендираните на висока стойност неимуществени вреди, свързани със задържането на Стоилова.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно за едно и също събитие е постановил решение, с което два пъти санкционира юридическото лице СДВР - един път с 2000 лева и още един път с 10 000 лева, което е недопустимо. Смята, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е със завишен размер, несъответстващ на твърдените вреди и несъобразен с изискването за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД....