Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по подадена жалба от Р.А от [населено място] против решение по т. 14 от протокол № 21 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 26 юни 2018 г. С това решение кадровият орган е оставил без уважение предложението от административния ръководител – председател на Административен съд Варна за повишаване на Р.А – съдия в Административен съд, с ранг „ съдия в АС”, на място в по – горен ранг „съдия във ВКС и ВАС”. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и моли съдът да го отмени, както и да върне преписката на СК на ВСС за ново произнасяне по направеното искане от административния ръководител на Административен съд Варна (АС Варна).

Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в писмено становище по делото излага съображения за неоснователност на подадената жалба, поради което следва да се отхвърли.

Заинтересованата страна - административният ръководител – председател на Административен съд Варна не изразява становище по правния спор.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 36, ал. 1 ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Жалбоподателката Р.А е съдия в Административен съд Варна. С решение на Висш съдебен съвет взето по протокол № 46 от заседание, проведено на 16.12.2010 г. е повишена на място в ранг „съдия в Апелативен съд” ( „съдия в АС“ по чл. 233, ал. 2 ЗСВ).

Със своя заповед № РД – 0392 от 08.10.2015 г. председателят на Административен съд Варна, на осн. чл. 327 ЗСВ е обърнал...