Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от А.Д, чрез пълномощника му адв.. Д, против заповед № 8121К- 7446 от 28.06.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено, поради установяване на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като за жалбоподателя е настъпила абсолютна реабилитация и същият се счита за неосъждан, т. е. не е налице посоченото в заповедта правно основание. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Табакова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Подробни доводи са развити в писмени бележки. Претендира заплащане в полза на министерството на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени данните по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна - адресат на акта, който подлежи на обжалване и е неблагоприятен за оспорващия и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК - заповедта е връчена на 11.07.2018 г., а жалбата е подадена на 24.07.2018 г., видно от пощенското клеймо, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Не се спори между страните, а и от приложената в административната преписката справка за съдимост (стр. 22), издадена от Районен съд - Сливен от 29.05.2018 г., се установява, че жалбоподателят с присъда № 84 от 21.02.1990 г., постановена по н. о.х. д....