Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП и от С.П в качеството си на ЕТ „А.П -90- С.П“ срещу решение № 979 от 02.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1287/2016 г. на Административен съд – Пловдив.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ДД "ОДОП") гр. П. обжалва решението в частта, с която е отменен РА № P-16001315004503-091-001 от 01.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение №261/26.04.2016 г. на Директора на ОДОП Пловдив, в частта с която на С.П в качеството му на ЕТ „А.П -90- С.П“ допълнително са установени годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011 г. за сумата над 5 926 лева до пълния определен размер от 10 710 лева ведно със съответните лихви.

С.П в качеството си на ЕТ „А.П -90- С.П“, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против процесния РА.

Касаторите излагат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби.

И двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на дружеството са допълнително установени задължения за годишен и...