Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. К.Г, против решение № 1118 от 23.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1095/2016г. на Административен съд - Пловдив, с което, по жалба на "БЪЛГАРСКИ ЕТЕРИЧНО-МАСЛЕНИ РАСТЕНИЯ" ЕООД със седалище с. З., е отменено Уведомително писмо изх. № 01-2600/8496 от 15.04.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие“, с което се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичния ангажимент на дружеството по направление „Биологично растениевъдство“ и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.
Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г. на МЗХ. Твърди и че през процесната 2015 година, която се явява четвърта поред, са заявени парцели с обща площ 53, 85 ха. След направените административни проверки между одобрените референтни парцели и заявените за 2015 г., установената площ била 38, 29 ха, което водело до намаление с 80, 90 %, което водело до нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 година за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира заплащане на разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касационната жалба – " БЪЛГАРСКИ ЕТЕРИЧНО-МАСЛЕНИ РАСТЕНИЯ" ЕООД чрез процесуален представител адвокат Д.Р в писмен отговор заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Развива доводите си в съдебно заседание и в допълнително представени писмени бележки. Претендира разноски.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за обоснован правния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като видно от съдържанието на оспореното уведомително писмо, в него не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Счита, че административния орган не е спазил изискването на чл. 35 АПК. По тези съображения намира обжалваното решение за правилно и предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Български етерично-маслени растения“ ЕООД против Уведомително писмо изх. № 01-2600/8496 от 15.04.2016 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с който акт на основание чл. 10, § 4, във вр. с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005г. и в съответствие с т. 5 от методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214, се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичен ангажимент по направление “Биологично растениевъдство” на жалбоподателя. Оспорващият е възразил, че изводите на административния орган са направени на база на административна проверка въз основа на автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 по направление „Биологично растениевъдство“, с тези, които са били заявени по направлението през текущата кампания в Интегралната система на администриране и контрол (ИСАК), като е възразил, че използваният програмен продукт не отчита реално обработвани земи, поради което и на база на неверните констатации на ИСАК са направени и неверни изводи.
От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че през 2012г. от физическото лице Л.К е подадено общо заявление за подпомагане с УИН № 16/100512/16721 от 03.05.2012 г. за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за национални доплащания за хектар земеделска земя (НДП), по Схемата за агроекологични плащания (АЕП). От същото лице е подадено заявление за регистрация за 2013г., съответно налично с дати от 25.04.2013 г., от 10. 05.2013 г., с попълнено Приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащиния“ 2013г. съставляващо в тази му част „заявление за плащане“ като в крайна сметка на 17.05.2013 г. е подадено окончателното Заявление за подпомагане 2013г., с попълнено приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“ 2013г., съставляващо заявление за плащане по тази мярка и заявени земеделски парцели. За кампания 2014г. от дружеството е подадено Общо заявление за подпомагане с вх. № 1619061447639/10.05.2014 г., вкл. и с попълнено приложение по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2014г. /заявление за плащане по тази мярка/ с което са завени 16 бр. земеделски парцели. Впоследствие от дружеството е подадено общо заявление за подпомагане за кампания 2015 г. с вх. № 17965349/21.04.2015 г., което заявление след автоматични проверки на въведените данни от административния орган и констатирани несъответствия, е придобило окончателния си вариант наличен по делото, а именно общо Заявление за подпомагане за 2015 с УИН 16/090715/58584 от 28.05.2015г., съобразна което "Български етерично маслени растения" ЕООД е заявил за кампания 2015г по мярка 214„Агроекологични плащания", направление „Биологично растениевъдство" следните земеделски парцели:
1.16328-220-5-6- з-ще с. Г. М, декларирана площ 16, 83 ха, заявена култура -маслодайна роза. Заявен за подпомагане по код АП08 /трайни насаждения, лозя и маслодайна роза/.
2.30750-159-1-1- з-ще с. З., декларирана площ 11, 10 ха, заявена култура - маслодайна роза. Заявен за подпомагане по код АП08 /трайни насаждения, лозя и маслодайна роза/.
3.30750-1048-1-1- з-ще с. З., декларирана площ 0, 29 ха, заявена култура - маслодайна роза. Заявен за подпомагане по код АП08 /трайни насаждения, лозя и маслодайна роза/.
4.30750-1049-1-1- з-ще с. З., декларирана площ 4, 16 ха, заявена култура - маслодайна роза. Заявен за подпомагане по код АП08 /трайни насаждения, лозя и маслодайна роза/.
5.30870-276-1-1- з-ще с. З., декларирана площ 5, 37ха, заявена култура - лавандула. Заявен за подпомагане по код АП10 /за биологично растениевъдство в преход-ароматни и медицински растения/.
6.32038-181-1-10- з-ще с.И. В, декларирана площ 16, 10 ха, заявена култура -маслодайна роза. Заявен за подпомагане по код АП08 /трайни насаждения, лозя и маслодайна роза/.
Приложено е и писмено обяснение, че е намалена площта АЕ-214 за кампания 2015г., поради обстоятелството, че заявителят няма „правно основание за цялата площ“. 2015г. е четвъртата по ред година от поетият агроекологичен ангажимент.
В резултат на така подадените заявления и след проведено административно производство са констатирани несъответствия, в резултат на което е изготвено Уведомително писмо № 01-2600/8496 от 01.12.2015 г. (л. 41), с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по направление „Биологично растениевъдство“. В писмото е посочено, че са извършени административни проверки по подадените заявления от ФИРМА които включват автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по мярката през текущата кампания на ИСАК, в резултат на което е констатирано, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата година парцели, спрямо одобрените парцели за участие в направление „Биологично растениевъдство“ е 80, 9 %, което не съответства на изискванията на чл. 24 ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП.
Съдът е приел, че видно от събраните по делото доказателства административният орган е приел, че за 2015 г. има намаляване на площи по чл. 24, ал. 2 от Наредбата, като констатациите са направени само на база на „автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 по Направление „Биологично растениевъдство“ с тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК.
В процедурата по издаване на административен акт в конкретния случай, според съда административният орган не е изпълнил задълженията си по 35 АПК - не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е обсъдил представените доказателства във връзка с направените от жалбоподателя възражения. Касае се за съществено процесуално нарушение, защото ако това задължение беше изпълнено, административният орган би установил, в конкретния случай, че жалбоподателят е декларирал правилно площите, но поради невъзможност първоначално заявените площи да бъдат реално отразени в ИСАК и то по причини стоящи в самата система, дружеството е трябвало да ги намали, като изключи определени имоти. Или в обобщение административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилно решаване на правния спор. След като дружеството е предприело всички необходими действия, за подаване на заявление за плащания на площ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и то за площите, за които е поет агроекологичния ангажимент, но поради отказа на системата да ги приеме, се е стигнало до корекция, то липсва негово неправомерно поведение, което да бъде санкционирано с прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Съдът е приел, че тези факти се установяват и от приетото по делото заключение /основно и допълнително и разпита на вещото лице/ от една страна, че дружеството жалбоподател фактически не е намалил поддържаните площи, а само документално е заявил по-малки площи, като това е станало от друга страна по независещи от него причини, които стоят изцяло и единствено на плоскостта на използваната през този период система от администрацията. Постановеното решение е правилно.
Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за прекратяването на агроекологичен ангажимент се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на прекратяване на агроекологичен ангажимент е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден процесното уведомително писмо, с което съществено е затруднил защитата му срещу него.
Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма. Дружеството „Български етерично-маслени растения“ ЕООД е представило надлежни документи за правно основание за ползване на парцелите. Видно от доказателствата по делото, дружеството е представило договори за аренда, преаренда, от които черпи правата си, като тези доказателства не са били обсъдени от административния орган.
Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за процесните парцели за 2015 година.
Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на вещото лице били неправилни, а това правело и първоинстанционното решение неправилно. Видно от заключението на вещото лице е, че системата ползвана от ДФЗ, наречена за кратко ИСАК е била несъвършена и е допускала грешки. Според вещото лице ИСАК е причината да не бъдат очертани имотите, за които иначе дружеството е имало правно основание да ги ползва. По отношение на неодобрените площи от ДФЗ, според вещото лице не ставало ясно защо не е признато правото на ползване, съгласно регистрираните документи в Общинска служба „Земеделие“-Калояново.
Обосновано е установил съда, че по преписката са приложени цветни снимки от ИСАК, отпечатани от ДФЗ - Разплащателна агенция, на които са показани БЗС с нови номера, нови граници и нова площ. Бенефициентът е подписал декларация, че заявява за участие така очертаните БЗС. Нещо повече - блоковете вече са с нови номера и някои от тях са с по-малка площ. Експертът по назначените експертизи ясно и категорично е отговорил, че „…тъй като тогава системата не е била достатъчно съвършена, за да може тези имоти като кадастрални номера да се покажат на кандидата точно кой имот с кадастрален номер не е с правно основание, той няма право да ги очертава. Кандидата е изключил площи, за които безспорно има правно основание…“.Тези изводи на експерта потвърждават твърденията на жалбоподателя, че при очертаването на парцелите за кампания 2015 г., системата не му е позволила да идентифицира и очертае парцелите, с които кандидатства по АЕП, а те са точно тези за които е поет агроекологичния ангажимент. Това съставлява нарушение на административно-производствените правила и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.
Несъвършенствата на ИСАК са довели до обстоятелството, че площи, за които дружеството е имало правно основание за ползване, безпричинно са отразени от ИСАК като имоти без правно основание, при което тези площи не са били очертани и на картата. Обстоятелството, че тези площи не са били очертани на картата е довело да санкцията за неодобрение от страна на ДФЗ и прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Видно от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че „Български етерично-маслени растения“ ЕООД не е намалило поддържаните площи, а само документално е заявило по-малко площи, като това е станало не доброволно, а по независещи от него причини, които стоят единствено на плоскостта на използваната от администрацията система. След като дружеството е предприело всички необходими действия, за подаване на заявление за плащания на площ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и то за площите, за които е поет агроекологичния ангажимент, но поради отказа на системата да ги приеме, се е стигнало до корекция, то липсва негово неправомерно поведение, което да бъде санкционирано с прекратяване на агроекологичния ангажимент. Напротив, административният орган, възползвайки се от своето неправомерно поведение е издал незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен от съда.
В тази връзка, правилен е изводът на съда, че ако това задължение беше изпълнено, административният орган би установил, че жалбоподателят е декларирал правилно площите, но поради невъзможност първоначално заявените площи да бъдат реално отразени в ИСАК, поради технически причини, се е наложило дружеството да ги намали, като изключи определени имоти. Своите изводи съдът е направил като е съобразил и заключенията по изготвените съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните и приети като компетентно дадени.
Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи.
Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Пловдив е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На ответника „Български етерично-маслени растения“ ЕООД следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложената фактура, копие от банково извлечение възлизат на 1080 лева – договорена и платена сума. В конкретния случай сумата е платена по банков път и е приложено банково извлечение. Представен е и Списък на разноските. Направеното в касационната жалба от страна на процесуалния представител на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, защото размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерно голям с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което договореният и внесен размер от 1080 лева на адвокатското възнаграждение съответства на тази сложност и отговаря на сложността, на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1118 от 23.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1095/2016г. на Административен съд – Пловдив.
О. Б. У. искането на Държавен фонд "Земеделие" за разноски по делото.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Български етерично-маслени растения“ ЕООД сумата 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.