Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от адв. Д. Н., в качеството му на процесуален представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ГАБРОВО“ ЕАД, с искане за допълване на решение № 60181/15.07.2022 г. по настоящото дело, с което е обезсилено като недопустимо решение № 259/31.10.2019 г. по т. д.№ 21/2019 г. на Апелативен съд - В. Т и потвърденото със същото решение № 117/02.08.2018 г., постановено по т. д.№ 114/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в обжалваната му пред ВКС част, като се присъдят направените от страната разноски за първата и въззивната инстанции, в размер общо на 4000 лева, съгласно представен списък.

Ответната страна – О. Г – е депозирала отговор, оспорващ основателността на молбата по чл. 248 ГПК, с аргумент за непълен списък с разноски по чл. 80 ГПК, съдържащ само разноски за касационното производство. Алтернативно възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в преклузивния срок по чл. 248 ал. 3 ГПК, като по същество е частично основателна, поради следното:

Производството по делото е образувано от О. Г по четири броя обективно съединени искове - 1/ за установяване по отношение на всички абонати на „Т. Г. ЕАД, че през периода 01.11.2016 г. – 17.02.2017 г. дружеството не е изпълнявало с грижата на добрия търговец законово вменени му задължения, като системно не е доставяло или е доставяло некачествена услуга на своите абонати, с което е нарушило Закона за енергетиката и утвърдените с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на КЕВР и прилагани от дружеството Общи условия; 2/ за осъждане на „Т. Г. „ЕАД по отношение на потърпевшите абонати да предприеме действия по реално начисляване на неустойките за недоставено количество енергия, съгласно Общите условия на дружеството, за периодите, в които не е доставяло топлинна енергия на своите абонати; 3/ за осъждане „Т. Г. ЕАД да предприеме действия по превеждане на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му и 4 / за осъждане на „Т. Г. ЕАД да признае на всички свои абонати право да ползват 5 % отстъпка, независимо от момента на заплащане на предходни задължения на абоната.

Производството по отношение на последните два иска – за осъждане „Т. Г. ЕАД да предприеме действия по превеждане на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му и за осъждане на „Т. Г. ЕАД да признае на всички свои абонати право да ползват 5 % отстъпка, независимо от момента на заплащане на предходни задължения на абоната, е прекратено с първоинстанционното решение, като недопустимо. На основание чл. 78 ал. 4 ГПК ответникът и настоящ молител е имал право на разноски по отношение на прекратените искове. Това право, обаче, както е посочено и в касационното решение, е следвало да се упражни по реда на чл. 248 ГПК, в рамките на срока за въззивно обжалване. Следователно, правото на ответника за разноски по последните два иска е преклудирано с изтичане на срока за въззивно обжалване на „Т. Г. ЕАД – 24.09.2018 г. и същото не може да се упражни в настоящото производство.

По отношение на искането за разноски по останалите два иска, прекратени едва на касационна инстанция, настоящият състав намира, че същото е основателно.

Молителят е представил три броя договори за защита и правно съдействие, за всяка една инстанция, намиращи се съответно на л. 128 от т. д. № 14/17 г. на Окръжен съд Габрово, л. 275 от т. д. № 21/2019 г. на Апелативен съд В. Т и л. 139 от т. д. № 2132/2020 г. на ВКС, в които е записано, че договореното възнаграждение е заплатено в брой. Представени са списъци с разноските по чл. 80 ГПК – л. 990 от т. д. № 14/17 г. на ГОС, л. 294 от т. д. № 21/19 г. на ВТАС и л. 140 от т. д. № 2132/20 г. на ВКС.

Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е определен общо, за цялостна защита и процесуално представителство, защото в представените договори за правна защита и съдействия липса индивидуализация по искове на договорения адвокатски хонорар. Същият следва да се съобрази с броя, вида и цената на всеки от прекратените искове. Предявените два иска, за които искането за присъждане на разноски не е преклудирано, са неоценяеми, както и останалите два. При липса на други условия, следва да се приеме, че уговореното възнаграждение е по равно по всеки иск. За първоинстанционното производство е договорено възнаграждение от 500 лв., като същото следва да бъде редуцирано до 250 лева, дължимо за двата недопустими иска, прекратени на касационната инстанция. За въззивното производство е договорено възнаграждение от 2000 лева, което аналогично следва да се намали до 1000 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 60181/15.07.2022 г. по т. д. № 2132/2020 г. на I т. о. на ВКС, на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА О. Г да заплати на „Т. Г. ЕАД сума, в размер на 1 250 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за първоинстанционното и въззивното производства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: