О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1001

гр.София, 02.10.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил Томов

Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3147 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЦДГ „Д. р.”, [населено място], [община], област Р., срещу решение № 1 от 04.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 372 по описа за 2013 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 645 по описа за 2012 г. на Районен съд-гр. Исперих за отмяна на уволнението на М. Д. Й., извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ със заповед № РД-02-08/03 от 14.01.2009 г. и служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и допълнителното решение по същото дело от 24.09.2013 г., с което работодателят е осъден да заплати на ищцата 3 840 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 15.01.2009 г. до 15.07.2009 г.

Касаторът твърди, че решението на Разградския окръжен съд е недопустимо в частта, с която е потвърдено решението на районния съд за присъждане на обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, а в останалите части е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за...