Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 325

София, 27.01. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.11.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 4125/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Я. Г. срещу определение № 495/22.08.2024 г. по гр. д. № 240/2024 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1007/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2985/2023 г. на Ямболския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на ответницата С. Я. Г. за прекратяване на производството по делото поради липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения от М. И. Г. срещу жалбоподателката С. Я. Г. иск по чл.49, ал.1 от СК и с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката С. Я. Г. частна жалба против същото определение на Ямболския районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на С. Я. Г. за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № CL 2023 18031 на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния, като процесуално недопустима.

Ответникът по частната жалба М. И. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената частна жалба.

Частната жалба е допустима. Подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Частната жалба против определението на първоинстанционния съд в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за спиране на производството по делото до приключване влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № CL 2023 18031 на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния, е процесуално недопустима.

То не попада в предметния обхват на разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, определяща подлежащите на обжалване с частна жалба определения. Това определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на процеса по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и обжалването му не е предвидено в изрична законова разпоредба съгласно чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Частната жалба против определението на първоинстанционния съд в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на производството по делото поради липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения иск по чл.49, ал.1 СК е процесуално допустима, но неоснователна, тъй като определението е правилно.

По делото не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак в Р. България на 28.07.2009 г. в [населено място], те са български граждани и граждани на САЩ. От брака си нямат деца. Към момента на подаване на исковата молба за развод имат обичайно местоживеене в САЩ. Делото е с международен елемент и съдът е длъжен да следи за своята международна компетентност.

Съгласно нормата на чл.7 от КМЧП, брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Р. Б. В случая, тъй като и двамата съпрузи са български граждани, е налице първата от предвидените в чл.7 от КМЧП хипотези, които са дадени като алтернатива, а не кумулативно и в този случай българският съд разполага с международна компетентност да разгледа предявения иск за развод.

Настоящият съдебен състав намира следното:

По частната жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено определение, с което е оставено без уважение искането на ответницата С. Я. Г. за прекратяване на производството по делото, поради липсата на международна компетентност:

То подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

По наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване:

Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за неговата недопустимост, неоснователност, нито за очевидната му неправилност.

От прочита на мотивите на въззивния съд не се установява той да е допуснал явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито определението да е постановено извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационната жалбоподателка се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка с което са формулирани следните въпроси относно:

1. За задължението на въззивната инстанция да обсъди и анализира всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти, възражения и доводи на страните, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008г на ВКС, I г. о.;

2. За задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания и разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания, съгл. чл.269 от ГПК, в това число произнасянето по основания, различни от заявените в жалбата и без да дава отговор на оплакванията в жалбата, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 57/02.03.2011 г по гр. д. № 1416/ 2010 г. на ВКС, III г. о.

Първият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е установявал спорни факти, а по спорния въпрос за компетентността на българския съд е изхождал от безспорни между страните факти.

Вторият въпрос е обуславящ, доколкото се отнася до оплаквания за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че съгласно чл.7 КМЧП българският съд е компетентен да разгледа иск за развод между съпрузи, които имат българско гражданство и гражданство на САЩ и обичайно местоживеене в САЩ (спорът е за приложимото право).

Както беше посочено въззивният съд се е произнесъл по този довод въз основа на безспорните между страните факти, които имат значение за този довод (въз основа на релевантните за него факти), поради което не е допуснал нарушение на установената практика.

3. За задължението на съда за определяне на приложимото право, съответната правна квалификация съобразно фактите, описани в исковата молба и предявените от ищеца претенции, както и за задължението на съда да даде указания на страната при неяснота да конкретизира и уточни претенцията си, като такива не са давани на ищеца.

Жалбоподателката не сочи решения и определения на ВКС, на които обжалваното определение на въззивния съд да противоречи.

Сочи определение № 915/24.08.2023 г. по в. ч.гр. д. № 531/2023 г. на Хасковския окръжен съд, което не представлява практика на ВКС и следователно не може да обоснове допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Този въпрос е обуславящ, но също не е разрешен както се твърди, тъй като както беше посочено, въззивният съд се е произнесъл по спорния въпрос за компетентността на българския съд въз основа на безспорни между страните факти и е определил приложимото право. Въззивният съд не е установил нередовности на исковата молба, поради което не е следвало да дава указания за отстраняване на нередовности на исковата молба (за конкретизиране и за уточняване на претенцията на ищеца).

Към изложеното следва да се добави, че жалбоподателката се е позовала и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не го е обосновала така, както е предвидено в т.4 от ТР № 1 /2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбоподателката се позовава и на решение на СЕС, в което се обосновава значението на тясна връзка на физическо лице с друга държава членка на ЕС, което е неотносимо към случая, доколкото не се твърди и не се доказва страните да имат гражданство, нито обичайно местопребиваване в друга държава членка на Европейския съюз, нито имущество там, нито се твърди да имат родени от брака деца (не се твърди никаква връзка на съпрузите с друга държава – членка на ЕС). Поради това въззивният съд е приел, че за тях е приложим КМЧП и конкретно нормата на чл.7 от него.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

По частната жалба срещу въззивното определение, с което частната жалба на С. Г. е оставена без разглеждане.

То подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК:

Настоящият съдебен състав я намира за неоснователна по съображенията, изложени от въззивния съд, към които настоящият съдебен състав може да препрати съгласно чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК, които се свеждат до това, че не всички определения подлежат на самостоятелно обжалване, а само тези, за които това е предвидено в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК. Обжалваното определение на районния съд не е преграждащо и не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване, поради което подадената срещу него частна жалба е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество. Поради това обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено.

Частната жалбоподателка не претендира разноски и с оглед изхода от това производство няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски, не е представил списък на разноски и доказателства за направени разноски. Поради което и на него разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване определение № 495/22.08.2024 г. по гр. д. № 240/2024 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1007/10.05.2024 г., по гр. д. № 2985/2023 г. на Ямболския районен съд, с което е оставено без уважение искането на С. Я. Г. за прекратяване на производството по делото поради липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения от М. И. Г. срещу жалбоподателката С. Я. Г. иск по чл.49, ал.1 от СК.

Потвърждава определение № 495/22.08.2024 г. по гр. д. № 240/2024 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от С. Я. Г. частна жалба против определение № 1007/ 10.05.2024 г., по гр. д. № 2985/2023 г. на Ямболския районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на С. Я. Г. за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № CL 2023 18031 на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния, като процесуално недопустима.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.