Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С против Решение № 1733/26.10.2017г. по адм. дело № 1474/2017г. на Административен съд – гр. Б..
Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт на орган по приходите, потвърден с решение на директора на дирекция „ОДОП“. Според касатора се касае за неправилно прилагане на материалния закон от органа по приходите при установяване на задълженията на Общината като осигурител и по - точно:1/неправилно определен осигурителен доход на общинските съветници и дължимите за тях осигурителни вноски за 2011г., 2012г. и 2013г. при прилагане на минималния осигурителен доход по основни икономически дейност и квалификационни групи професии, обосновало прилагането на осигурителните прагове върху осигурителния доход на общинските съветници за ревизирания период и установило задължение за осигурителя за ДОО, за здравно осигуряване и УПФ, надвишаващо действителното; 2/неправилно включени в осигурителния доход на лицата от педагогическия персонал на суми, които не съставляват социален разход-възстановен разход за транспорт от местоживеенето до местоработата им в друго населено място и обратно за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., обосновало установяване на задължение на осигурителя за ДОО, за здравно осигуряване и УПФ, надвишаващо действителното.
Общината оспорва констатациите с оплакване за неправилно прилагане на чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закон за бюджета за ДОО за 2011г., 2012г. и за 2013г. с Приложение №1 към тях за всяка от трите ревизирани години. Възразява, че минималните осигурителни прагове са неприложими по отношение на общинските съветници по силата на т. 4 от забележките към Приложение №1. Развива подробни съображения и относно твърдението си, че възстановените суми за транспортни разходи на лицата от педагогическия персонал от местоживеенето до местоработата им и обратно не съставляват социален разход на общината,...