Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) /ЗДДС/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, подадена чрез процесуалния му представител юрк.. Г, против решение № 3363/21.05.2018г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. дело № 3577/2018 г. по описа на същия съд, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0318522/20.03.2018г.
С доводи за неправилност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо, второ и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против заповедта и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Ответникът по касационната жалба – „В. Г 2010“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Разсадника“, бл. 14, вх. Б, ет. 9, ап. 72 – не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била заповед № 0318522/20.03.2018г., издадена от директора Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, с която е наложена на „В. Г 2010“ ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С. на ул. „Д. М“ № 1 за срок от 14 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 14.03.2018 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се и работещо в обекта, за извършена покупка на кутия ягоди на стойност 4.80 лв., удостоверено с протокол за проверка № 0318522/14.03.2018 г.
Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за нейната материална незаконосъобразност, въпреки безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС от задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, свързано с неиздаването на фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство във връзка с полученото плащане от клиент на 14.03.2018 г. за покупка на кутия ягоди. Според него при наличието на предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС не е абсолютно задължително налагането на ПАМ, т. е. при налагането на мярката административният орган не действа при условията на обвързана компетентност, а при условията на оперативна самостоятелност. ПАМ в случая не може да постигне целите си, тъй като не е наложена в деня, в който е констатирано нарушението, а в заповедта липсват мотиви за установени системни нарушения от същия вид. Същата е наложена в нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК.
Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно и допустимо, но неправилно, поради противоречие с приложимите материално правни законови норми. Не е допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая не е спорно, че продажбата на стока е извършена и цената й е заплатена, а продавач – консултантът в търговския обект е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя. Продавач-консултантът е декларирал писмено, че не е издал фискален бон, тъй като имало опашка от клиенти и всички говорели, освен това получавал стока. От приложения към протокола дневен „Х“ отчет КЛЕН за 14.03.2018 г. /21.00 ч./ се установява, че са отчетени продажбите с карти и само една продажба на стойност 13.70 лв., а установената фактическа наличност в касата е в размер на 220.75 лв., т. е. не са отчетени чрез фискалното устройство продажби за 207.05 лв.
С оглед изложеното правилно е приел административният съд, че извършването на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС е доказано от органа по приходите, издал оспорената заповед. Неправилно е приел обаче, че когато налага ПАМ на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС той действа при условията на оперативна самостоятелност, а не при условията на обвързана компетентност. Формулираният от законодателя текст на чл. 186, ал. 1 ЗДДС „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което“ извърши някое от изброените в т. 1 – т. 5 нарушения не предоставя на компетентния орган възможност за преценка дали да наложи ПАМ или не, нито за това дали тя да е запечатване на обекта или забрана достъпа до обекта по чл. 187 от същия закон, в какъвто смисъл са мотивите на оспореното решение. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана. По изложените съображения и с оглед констатираното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС ПАМ запечатване на обект е законосъобразно наложена с оспорената пред АССГ заповед. Вярно е, че нарушението е констатирано на 14.03.2018 г., а заповедта е издадена на 20.03.2014 г., но това не я прави материално незаконосъобразна, тъй като в закона не е предвиден преклузивен срок, в който органът по приходите има правомощието да наложи ПАМ. Законодателят е преценил, че дори и след като е извършено нарушението ПАМ може да постигне своята цел, а именно чрез неблагоприятни последици за адресата последният да бъде мотивиран да има правосъобразно поведение.
След извършена преценка по реда на чл. 169 АПК касационната инстанция намира, че срокът на наложената ПАМ / 14 дни/ е законосъобразно определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа.
По така изложените съображения решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на „В. Г 2010“ ЕООД против заповед за налагане на ПАМ № 0318522/20.03.2018г.
При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ за двете съдебни производства.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3363/21.05.2018г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. дело № 3577/2018 г. по описа на същия съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В. Г 2010“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Разсадника“, бл. 14, вх. Б, ет. 9, ап. 72 против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0318522/20.03.2018г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА „В. Г 2010“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Разсадника“, бл. 14, вх. Б, ет. 9, ап. 72 да заплати на ТД на НАП – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/. Решението не подлежи на обжалване.