Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел Местни приходи в община М., чрез адв. Ц.С против решение № 85/02.03.2018 г. на Административен съд – Враца, постановено по адм. дело № 360/2017 г., с което е отменен акт № 164-1/13.03.2017 г. за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК.
Посочени са касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК – недопустимост и неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по просрочена жалба. Поддържа нарушение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ при преценката за законосъобразност на основата, върху която е определена такса битови отпадъци (ТБО).
Искането е за обезсилване на решението, респективно за неговата отмяна.
Ответникът – Мездратекс ЕООД, представлявано от управителя Г.П оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд – Враца е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 164-1/13.03.2017 г., издаден от мл. експерт при община М., в частта на определените задължения за такса битови отпадъци за 2015 г. и 2016 г. и съответните лихви в общ размер на 47 849.67 лева.
Съдът е приел, че е сезиран с допустима жалба, подадена на 19.05.2017 г. чрез куриер, в предвидения от чл. 156, ал. 1...