Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба на „Д. Т“ ООД, представлявано от управителя П.С, чрез адв.. М,

срещу решение № 3347/21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2746/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0319897/12.2.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-София.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че констатациите в протокол сер.АА № 0319897 от 08.02.2018 г. имат обвързваща материална доказателствена сила, тъй като същият не е подписан от проверяваното лице. Според касатора не са налице доказателства, че лицето С.С е сервитьор в търговския обект и че същият е приел сумата, за която не е издаден касов бон в качеството си на служител на дружеството. Счита, че срокът на наложената ПАМ не е съобразен с целта на закона. Изложени са доводи, че липсват данни сумата, посочена като стойност на контролираната продажба, да е установена като налична в касата на търговския обект, като не са констатирани и разминавания между наличните в касата суми и сумите по отчетените продажби.

Ответникът - директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-София, чрез юрк.. Т, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС...