Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД /[Фирма 1]/, гр. С., чрез процесуален представител, против решение №10327/02.08.2018г. по адм. дело №11163/2017г. на Върховен административен съд, седмо отделение.
Касаторът, чрез процесуален представител навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски.
Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалба на „БТК“ЕАД, срещу решение №479/23.08.2017г. на Комисия за регулиране на съобщенията/КРС/, с което на осн. чл. 219, ал. 5 и чл. 220, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ)/ЗЕС/ във вр. с Решение №288/01.06.2017г. вр. писма на „БТК“ЕАД от 28.06.2017г., 29.06.2017г., 07.07.2017г. и 17.07.2017г., КРС:
1.приема, че „БТК“ЕАД не е доказало разходоориентираността на цените на услугите „VoIP порт (10 Mbit/s) и „Линия на взаимно свързване до помещения на ОП-10 Mbit/s“.
2.налага ценови ограничения на „БТК“ЕАД за срок от шест месеца, считано от 01.09.2017г., по отношение на следните услуги от типовото предложение за взаимно свързване: VoIP порт (10 Mbit/s)-еднократна цена за всяка заявка 292 лева и месечна цена 68лв.; „Линия на взаимно свързване до помещения на ОП-10 Mbit/s“ - еднократна цена за всяка заявка 96 лева и месечна цена 62лв.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното решение на КРС е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.
Съдът е счел, че процедурата по одобряване разходоориентирани цени съгласно чл. 219 от ЗЕС може да завърши по два начина-одобряване на предложените цени като разходоориентирани или с налагането на ценови ограничения съгласно чл. 219, ал. 5 от ЗЕС, и доколкото целта на тази процедура е предприятието, на което е наложено специфично задължение да прилага разходоориентирани цени/в случая [Фирма 1] /, да докаже разходоориентираността на ценовото си предложение, КРС не може предварително да постави на обсъждане подхода по налагане на предвидените в закона мерки, които регулаторът ще предприеме, в случай че предприятието не успее да докаже разходоориентираността на предложените от него цени.
Съдът е приел за неоснователни довода на [Фирма 1], че с налагане на ценово ограничение в Решение №479/2017г. КРС е нарушила материалния закон и това е основание за нищожност на решението, като и твърдението, че наложените задължения не са обсъдени с [Фирма 1], поради това че „няма задължение за обсъждането им“, а чл. 219 от ЗЕС предвижда специална процедура за преглед и връщане цените за преработка, съответно налагане на ограничения в случай, че цените не отговарят на наложените задължения.
Възприел е отбелязаното от КРС, че не са посочени причините за увеличението на човекочасовете за предоставяне на IP услугите порт и линия от 251 на 257 в последната предоставена от [Фирма 1] информация, в сравнение с предходно ценово предложение. Доказателствените средства за както за обективната необходимост от самите действия, така и за тяхната продължителност в човекочасове се избират [Фирма 1], а КРС не може да прецени тяхната пропорционалност поради липсата на информация относно взаимовръзките и функциите, изпълнявани от звената на [Фирма 1], посочени в приложение №2 към писмо вх.№04-04-199/17.07.2017г.
Приел е за неоснователно оплакването на [Фирма 1], че КРС следва да се придържа към правилото за прилагане модел на аналогична услуга, като същевременно е счел наложената от [Фирма 1] мярка за обоснована от гледна точка на обстоятелството, че същата е временна, и окончателните ценови прагове, посочени в т. 2 от решението представляват максималната цена, която [Фирма 1] може да изисква в периода на действие на ценовите ограничения. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил релевантните факти по делото, при което е достигнал до правни изводи, кореспондиращи с приложимите материалноправни разпоредби.
Не се обсъждат от настоящата инстанция доводите на касатора, свързани с липа на мотиви в оспореното решение, включително относно необсъждане възражения и доводи на [Фирма 1] по т.II.1.1 и по т. 3 от жалбата на [Фирма 1] до първоинстанционния съд, доколкото касационния жалбоподател не е посочил като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, а по аргумент на чл. 218 от АПК за този порок съдът не следи служебно.
Предвид релевираните оплаквания за противоречия на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост, настоящият състав намира следното:
Неоснователно е оплакването свързано с обхвата на разпоредбата на чл. 219, ал. 5 от ЗЕС, относно възможността за налагане на ценови ограничения от регулатора за последващ шестмесечен период при наличие на предходно наложени ценови ограничения с друг акт на КРС, издаден на същото основание /в случая решение №356/23.06.2016г. на КРС/. Противно на тезата на касационния жалбоподател, правилото на чл. 219, ал. 5 от КРС не предполага лимитиране на предоставеното от законодателя правомощие на регулатора да налага ценови ограничения и изисквания за разходоориентираност по отношение на цените за достъп и взаимно свързване на предприятия със значително въздействие на съответния пазар на едро, по отношение неговото упражняване.
Касаторът неправилно свързва визирания шестмесечен срок на действие на въведените ценови ограничения в резултат на упражнено правомощие по чл. 219, ал. 5 от ЗЕС от страна на административния орган, с правото на този орган да упражни даденото му правомощие. Това право не се изчерпва с упражняването му, тъй като противното би означавало невъзможност на КРС да изпълни вменените и функции по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения, след изтичане срока на наложено ценово ограничение при хипотеза на последващо ново ценообразуване на регулираните електронни съобщителни услуги. Липсата на контрол по реда на ЗЕС върху всяко внесено ново ценово предложение от предприятие със значително въздействие на съответен пазар по см на §1, т. 51 от ДР на ЗЕС, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, ще противоречи на целите на ЗЕС, посочени в чл. 4 от цитирания закон, и ще има за последица евентуалната поява на пазара на цени, несъответни на търсенето и предлагането, при липса на осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни потребители, обема на трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне.
Именно предвидената процедурата по чл. 219 от ЗЕС, приложима за всяко от ценовите предложения, даваща възможност предприятията да преработят представените цени и съответно да докажат разходоориентираност, е гарант за спазване основните цели и принципи, заложени в ЗЕС. Това се отнася както за сочените от касатора цели за създаване необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, така и за спазване от държавните регулаторни органи при прилагането на закона на принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, технологична неутралност по отношение на мрежите при предоставянето от предприятията на електронни съобщителни услуги и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото.
Изискваната от закона разходоориентираност на цените на предлаганите услуги, а именно тези цени да включват направените разходи по предоставянето им, отчитане инвестициите и свързания с тях риск, както и приемливо ниво на възвръщаемост на вложения капитал, предполага предприятието адресат - в случая [Фирма 1], при определянето на цени на предлаганите от него услуги „VoIP порт (10 Mbit/s) и „Линия на взаимно свързване до помещения на ОП-10 Mbit/s“, да предлагат такива с формирано ценообразуване по начин, съответен на посочените по-горе правила. В процесния случай това не е сторено от предприятието, предоставящо процесните услуги в производството пред КРС по чл. 219 от ЗЕС, а пред първоинстанционния съд разходоориентираност на представеното пред БТК ценово предложение не е доказана с относимите и допустими доказателствени средства.
На следващо място законосъобразно първоинстанционния съд е кредитирал аргументите на КРС, че регулатора не може да преценява необходимостта от определени дейности по представяне на взаимно свързване, както и тяхната продължителност. В процесния казус, КРС с решение №624/16.12.2016г. е приела, че [Фирма 1] не е доказало разходоориентираността на цените на услугите „VoIP порт (10 Mbit/s) и „Линия на взаимно свързване до помещения на ОП-10 Mbit/s“, и е наложило ценови ограничения на дружеството за срок от 6 месеца, считано от 01.01.2107г. за цитираните услуги от типовото предложение за взаимно свързване с посочени параметри на цени. Цените са върнати на [Фирма 1] за преработване с Решение №288/01.06.2017г. на КРС, издадено на осн. чл. 219, ал. 3 от ЗЕС. В цитираната норма липсва визирано задължително съдържание на решението на регулатора за връщане, поради което достатъчно е представяне на нова информация, касаеща ценообразуването, чието съдържание, извън конкретно поставените в случая от регулатора въпроси в отговор на писмо вх.№04-04-173/14.06.2017г. на [Фирма 1], е предоставено на преценката на предприятието. В този смисъл правилно е заключението на тричленния състав на ВАС, че в процедурата по чл. 219 от ЗЕС при връщане за преработване регулаторът, като специализиран орган не може предварително да постави за обсъждане подхода по налагане на предвидените по закона мерки, които ще предприеме в случай, че предприятието не успее да докаже разходоориентираност на предложените от него цени.
Неоснователни са аргументите на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
С оглед изложеното не се установява соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на КРС следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №10327/02.08.2018г. постановено по адм. дело №11163/2017г. на Върховен административен съд, седмо отделение.
ОСЪЖДА "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. С., бул."Цариградско шосе" №115И, да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията, сумата от 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване