Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1306 от 12.06.2018г., поправено с Решение №1713/25.07.2018г., постановени по адм. дело № 3741/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив,
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че законосъобразно с РА е отказано признаване на правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2008г., тъй като лицето не е инвестирало данъка в ДМА. Сочи, че земеделската земя, върху която е изградено трайно насаждание „плодадаващо“ е продадена месец след съставянето на протокол за въвеждането му в експлоатация. Намира, че не е изпълнено условието по чл. 179, ал. 2 ЗКПО за преотстъпване на данъка, като този извод се потвърждава и от анализа на декларираните от дружеството данни в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2008 и 2009г. Излага аргументи, опровергаващи заключението на експерта по проведената ССчЕ, като акцентира върху липсата на заведено като ДМА трайно насаждение в счетоводството на ревизирания. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу обжалвания РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Тера е Вита“ ЕООД, гр. П., чрез процесуален представител, с писмена защита изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството пред Административен съд – Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт/РА/ № 16001614000461-091-001/04.05.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 491/17.06.2015г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, с който за „Тера Е Вита“ ЕООД е установено допълнително задължение за корпоративен данък за 2008г. в размер на 15 262.62 лв. и лихва за забава в размер на 9 887.74 лв. в резултат на непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък на основание чл. 179, ал. 2 ЗКПО.
За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Ревизираното дружество е декларирало закупуването на нов черен найлон, капков маркуч и разсад ягоди, необходими за изграждане на трайно насаждение „плододаващо“, находящо се в землището на с. Я.. Съобразно съставения Протокол от 01.09.2009г. трайното насаждение с ягоди от 29 дка е въведено в експлоатация. Ягодовият разсад е придобит през 2002и 2003г. и наред с нивите в землището на с. Я. са заведени като активи в представените ДАП и САП към 31.12.2008г. В хода на ревизията е установено, че тези ниви са продадени от ревизирания на 28.10.2009г., с оглед на което органите по приходите са приели, че ревизираният не разполага със собствени земи в землището, в които да изгради трайното насаждание с ягоди 29 дка. Счели са, че не е изпълнено условието по чл. 179, ал. 2 ЗКСПО да се инвестира в дълготрайни материални активи, които да се използват за производството на непреработена продукция до края на 2009г. Отделно от това, въз основа на декларираните данни в ГДД за 2008 и 2009г. и в приложените ГФО, са установили, че не са заведени нови ДМА до края на 2009г., които да се използват за производството на непреработена селскостопанска продукция. Акцентирали са върху обстоятелството, че през 2009г. ДМА и нематериалните активи са намалели спрямо 2008г. Поради това органите по приходите са достигнали до извода, че за ревизирания не е налице право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 166 ЗКПО, с оглед на което преотстъпеният данък се дължи за годината, за която е възникнал, наред със законната лихва върху тази сума.
В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, основното и допълнително заключение по която са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Експертът е посочил, че пред 2009г. ревизираният е инвестирал средства в изграждането на трайно насаждение от 29 дка ягоди на стойност 42 245.23 лв., като материалите са придобити по ВОП от Италия. Уточнил е, че новопридобитият актив е включен в инвентара на ДМА и в САП за 2009г., като му е определена амортизационна норма в размер на 15 % и е начислена амортизация за 2009г. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, няма разлика между начислените за 2008г. счетоводни и данъчни амортизации. Налице е разминаване в представянето на видовете ДМА по балансовите пера към 31.12.2008г., както и в информацията от оборотната ведомост, САП и ДАП в баланса и справка 2 в ГДД за 2009г. Експертът е уточнил, че трайното насаждение от 29 дка ягоди не е посочено в баланса като въведен в експлоатация дълготраен актив, а е включен в раздела на текущите активи като материален запас, което може да се дължи на счетоводна грешка. Посочил е, че съгласно данните в първичните счетоводни документи, оборотната ведомост, САП и ДАП може да се направи извод, че ревизираният е придобил нов актив, но това заключение се разколебава от отразяванията в баланса и справка 2 към ГДД за 2009г.
При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е правен и се концентрира върху въпроса изпълнено ли е условието по чл. 179, ал. 2 ЗКПО в приложимата към 2008г. редакция за преотстъпване на корпоративен данък. В този връзка той е счел, че следва да съобрази данните в първичните счетоводни документи, анализирани от експерта, които съвпадат с общата стойност на активите по раздел Б и раздел В от баланса за 2009г. Отчел е още събраните доказателства за закупените за изграждането на трайното насаждение стоки след подаване на ГДД за 2008г. и за въвеждането му в експлоатация преди продажбата на земеделската земя. По тези съображения съдът е достигнал до извода, че ревизираният е извършил инвестиция в закупуването на материали за изграждането на ДМА ягодово насаждение до края на 2009г., като е осчетоводил първоначалните разходи по сметка 613 „ Разходи за придобиване на ДМА“, а впоследствие и по материална сметка 201/1 „трайни насаждения плодод.“ Преценил е, че това осчетоводяване е в съответствие с т. 5.2 от СС 41 „Селско стопанство“, с оглед на което е формирал заключението, че е изпълнено условието по чл. 179, ал. 2 ЗКПО за инвестиране на преотстъпения данък. То е обосновало извода, че незаконосъобразно с РА е отказано признаване на правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2008г. и оспореният РА следва да се отмени.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗКПО, в приложимата към 2008г. редакция / отм. – ДВ, бр. 95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г., корпоративният данък се преотстъпва в размер на 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от непреработена растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководни рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство. Легалната дефиниция на понятието „непреработена растителна и животинска продукция“ се съдържа в разпоредбата на §1, т. 27 ДР на ЗКПО, в приложимата за 2008г. редакция, сочеща, че такъв е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико - химични изменения в състава. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗКПО сочи, че преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходимо за извършване на посочените в ал. 1 дейности, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
В случая не е спорно, че ревизираното дружество е регистриран земеделски производител и за 2008г. е преотстъпил корпоративен данък в размер на 60 % за данъчната му печалба от непреработена растителна продукция. Спорът се концентрира върху въпроса инвестиран ли е преотстъпеният данък в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на посочените в ал. 1 дейности, в срок до края на 2009г. Съобразно разпоредбата на чл. 50 ЗКПО/в редакцията към процесните периоди/, данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по - ниската стойност от :1. стойностният праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика за данъчно задълженото лице ; 2. седемстотин лв. Както е посочил и експерта по проведената ССчЕ,в съответствие със счетоводните и данъчни разпоредби ревизираният е съставил счетоводен и данъчно амортизационнен план за дълготрайните материални активи за 2008 и 2009г., но в тях като ДМА не фигурира изследваното трайно насаждение. Отразяването на закупените за изграждането му материали като материални запаси не установяват признаването на трайното насаждение като ДМА по смисъла на т. 3.1 от СС- 16 „Дълготрайни материални активи“. Основателен в тази връзка е доводът на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил взаимното противоречие между констатациите на вещото лице по основното и допълнителното заключение по ССчЕ, като в последното изрично е посочено, че с изключение на земите, всички ДМА в справка 2 към ГДД за 2008 и 2009г. са посочени по балансово перо „машини, производство, оборудване, апаратура.“ По балансово перо „съоръжения“ не е отразена стойността на плододаващите трайни насаждения, нито същото е посочено в баланса като въведен в експлоатация дълготраен актив. Противно на приетото от съда, вещото лице не е констатирало, че първоначалните разходи са осчетоводени по сметка 613 „разходи за придобиване на ДМА“, а в о. с.з. само е разяснило потенциалната възможност разходите за придобиване на ДМА да се отчитат най - често в сметки 207 и 613. Следва да се посочи, че цитираната от съда т. 5.2 от СС 41 „Селско стопанство“ предвижда класифицирането и представянето на биологичните активи и селскостопанската продукция във финансовите отчети не само като нетекущи активи, но и в групата на материалните дълготрайни активи според техния вид и предназначение. След като трайното насаждение не е признато като ДМА, нито е отразено като такъв в счетоводството на ревизирания, то необосновано първоинстанционният съд е приел, че е изпълнено условието по чл. 179, ал. 2 ЗКПО и за ревизираният е налице регламентираното в чл. 166 ЗКПО право на преотстъпване на данъка за 2008г. В резултат той е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция „ОДОП“- Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за проведените две първоинстанционни и две касационни производства, възлизащо общо на сумата от 5 138 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1306 от 12.06.2018г., поправено с Решение №1713/25.07.2018г., постановени по адм. дело № 3741/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тера е Вита“ ЕООД, гр. П. срещу Ревизионен акт/РА/ № 16001614000461-091-001/04.05.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 491/17.06.2015г. на Директора на Дирекция „ ОДОП“.
ОСЪЖДА „Тера е Вита“ ЕООД, гр. П. да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив сумата от 5 138лв. /пет хиляди сто тридесет и осем лв./, представляваща разноски за първоинстанционните и касационните производства. Решението не подлежи на обжалване.