Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът директорът на Дирекция „ОДОП“ В. Т моли да бъде отменено като неправилно решение № 283/13.06.2018 г. по адм. д. № 5/2018 г. на АС – В. Т, с която е отменен РА №Р-04000417000898-091-001 от 02.10.2017г, потвърден с решение № 302 от 15.12.2017г. на директора на Д“ОДОП“-В. Т, с който на „Юбекс –България“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 143 846, 74лв., за д. п.м. 06 и м. 07.2015г., в резултат на което за същите периоди е установен ДДС за внасяне в същия размер и лихви в размер на 31 620, 93лв. Обжалва се решението и в частта на диспозитива, с който Д“ОДОП“-В. Т е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 6 850лв.

Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде отменен изцяло като му бъдат присъдени разноски за всички съдебни инстанции, в размер на 8 570лв.

Постъпила е и касационна жалба от „Ю. Б“ ЕООД срещу Решение № 283 от 13.06.2018г. по адм. д.№ 5/2018г. по описа на АдмС-В. Т. В касационната жалба се твърди нищожност на РА, предвид липсата на компетентност на орган по приходите Попминков да издаде процесните ЗВР, ЗОКО и РА и доклади, респективно незаконосъобразност на РА.

В отговор на касационната жалба на Д “ОДОП“- В. Т е постъпил писмен отговор от „Ю. Б“ ЕООД.

Постъпил е и писмен отговор от процесуалния представител на „Ю. Б“ ЕООД, срещу касационната жалба на директора на Д“ОДОП“-гр.В. Т.

По делото са представени писмени бележки от „Ю. Б“ЕООД, ведно със списък на разноските.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Д“ОДОП“-В. Т, и недопустимост на жалбата на „Юбекс –България“ЕООД.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба на Директора на Д “ОДОП“-В. Т е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на „Юбекс-България“ ЕООД, РА № Р-04000417000898-091-001 от 02.10.2017г. на ТД на НАП-В. Т, потвърден с решение № 302/15.12.2017г. на директора на Д“ОДОП“-В. Т, с който за д. п.м. 06 и 07.2015г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 143 846, 74лв., в резултат на което е установен ДДС за внасяне в същия размер и са определени лихви в размер на 31 620, 93лв.

С решението дирекция „ОДОП“ -В. Т е осъдена да заплати на „Ю. Б“ ЕООД разноски в размер на 6 850лв.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури. По делото са изслушани основна и две допълнителни съдебно счетоводни експертизи, както и СТЕ.

Според основното заключение на ССчЕ, стоките по процесните фактури са отразени вярно, както при покупката на „меден валцдрат ф 8 мм“, така и при последващата продажба, като фактурите са платени изцяло по банков път от жалбоподателя към доставчика.В представената допълнителна ССчЕ и след извършена проверка в счетоводството на „М. К“ ЕООД, експертът е уточнил, че доставчикът е отразил вярно покупката и последващата продажба към „Ю. Б“ЕООД. В резултат на трета ССчЕ вещото лице е посочило, че от представените счетоводството на доставчика документи от „М. К“ ЕООД, се установява, че доставчикът е отразил в счетоводството си покупката на „меден валцдрат“ от „П. А“ ЕООД, като плащанията са извършени изцяло по банков път.Вещото лице в с. з. е уточнило, че закупените количества и вид стоки от предходен доставчик “П. А“ ЕООД и количествата, които в последствие са продадени от „М. К“ ЕООД към жалбоподателя са идентични.

По делото е назначена СТЕ.Вещото лице е посочило, че са налице критерии, по които предметът на доставките-меден валцдрат, произведен от Carlo Colombo s.p.a тип ЕТР 1, с ф 8 мм, представлява индивидуално определена стока-данните съдържащи се в Сертификатите за съответствие.Тези критерии и съдържанието на представените от жалбоподателя и „Емка“АД документи, позволяват да се проследи идентичност на продадените по трите фактури от “М. К“ ЕООД към жалбоподателя стоки и тези, продадени от „Ю. Б“ ЕООД към „ЕМКА“АД.

По искане на жалбоподателя и ответника са открити производства по оспорване истинността на документи по реда на чл. 193 от ГПК, вр. С §2 от ДР на ДОПК.

По делото е изслушан и свидетел –К. П-собственик на счетоводна кантора, която е водила счетоводството на „М. К“ЕООД.посочила е, че през месеците юли и август е обработвала данни по ДДС, справки и дневници за покупки и продажби, като в този период „Ю. Б“ ЕООД, е работил с цветни метали на едро. свидетелката твърди, че по повод ревизията на „Ю. Б“ ЕООД, приходната администрация не е изисквала информация или документи.

С оглед горната фактическа обстановка правилно съдът е преценил, че основния предмет на дейност на дружеството е търговия на едро с други машини и оборудване със стопанско предназначение, от което се извежда извод, че процесните стоки-„меден валцдрат“ имат пряко отношение към основната икономическа дейност и са необходими за целите на последваща реализация на продукцията.

Както ревизията е установила, а се установява и от ССчЕ процесните фактури са отразени в счетоводството на доставчика и на жалбоподателя, както и са включени в дневника за покупки и продажби и в СД по ЗДДС. Вън от горното ревизираното лице е осъществило продажба на стоки-„меден валцдрат“ към „Емка“АД. Стоките предмет на фактурите са заприходени по материалните сметки на ревизираното лице и същият е отчел разходи за придобиване на стоката по процесните фактури, както и е начислен ДДС за извършените от него продажби.

Отделно от това подробно в обжалваното решение е посочено, че към всяка от фактурите, както „Ю. Б“ ЕООД, така и „М. К“ ЕООД са представили сертификати от CARLO COLOMBO s.p.a /л. 44 и сл. папка 2 от преписката/.Правилно е прието от съда, че предвид представените съпътстващи документи е налице идентификация на стоката. Представените от „М. К“ ЕООД и „ЕМКА“АД, фактури, складови разписки, стокови разписки, потвърждения за поръчки, правилно съдът е приел, че се проследява идентичност на закупените от „Ю. Б“ ЕООД, а впоследствие продадени на „Емка“ АД стоки.

Правилно съдът е кредитирал ССчЕ и СТЕ.От същите се установява, че стоките са отразени вярно, както при покупката на „меден валцдрад ф 8 мм“, така и при последваща продажба, като фактурите са платени изцяло по банков път от жалбоподателя към доставчика.

Закупените количества и вид стоки от предходен доставчик „Проман астор“ЕООД и количествата, които впоследствие са продадени от „Марпак корел“ЕООД към жалбоподателя са идентични.Налице са критерии, по които предметът на доставките- „меден валцдрат“, произведен от CARLO COLOMBO s.p.a тип ЕТП1, с Ф 8 мм представлява индивидуално определена стока, които позволяват да се проследи идентичността на продадените по трите фактури от „М. К“ЕООД към жалбоподателя стоки и тези, продадени от „Ю. Б“ ЕООД към „Емка“АД.

Експертът по СТЕ е уточнил, че са налице данни за получени от жалбоподателя аналогични, но не идентични стоки от „Аком индъстри“ ЕООД, но по количества и сертификати различни от получените по процесните фактури.Всяко количество „меден валцдрат“ се съпътства с издаден от производителя сертификат за съответствие, в който са описани номерата на бубините, физическият и химическият състав, както и резултатите от тестовете на изпитване на медния валцдрат.

Правилно съдът е приел, че предвид всички установени факти, бланкетни са изводите на приходната администрация за наличие на данъчни злоупотреби.

Правилно е прието, че от съвкупен анализ на всички доказателства се установява, кой е производител и приобретател на стоката.

Правилно съдът е приел, че за всички доставки от Италия са представени международни документи-ЧМР, в които като изпращач на стоките е посочен “Марк-Корел“ ЕООД, за получател “Юбекс-България“ ЕООД, за разтоварен пункт с. В., пункт на натоварване-CARLO COLOMBO ,s.p.a.Посочени са и превозвачите на стоката с български регистрационни номера на автомобили.Представени са още 3 бр. фактури за извършени последващи доставки на стоките от „Ю. Б“ ЕООД към „Емка“ АД, банкови извлечения за извършени разплащания между дружествата, 3бр. сертификати издадени от CARLO COLOMBO ,s.p.a., извлечения от главни книги за ревизираните периоди на сч. сметки подробно описани в решението.

Съдът е изложил подробни съображения, че за всички доставки от Италия са представени редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение на дестинацията, на условията на транспорта и дестинацията на стоките, които не са оборени от приходната администрация.

Правилно е прието, че за всички доставки от Италия са представени международни товарителници, които са редовни от външна страна, налице са транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията на транспорта, в това число дестинацията на стоката.От необозначаването в ЧМР на населеното място на получаване на стоката не следва липса на извършен превоз, при положение, че в товарителниците се съдържа място на доставката, както и товарен пункт и дата, като в кл. 23 е положен подпис и печат на превозвача, който е трето лице и е посочен за такъв в кл. 16.

Освен това правилно съдът е приел, че представените ЧМР съдържат всички реквизити-дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач, детайлно описание на стоките.

В чл. 9 от Конвенцията е посочено, че товарителницата до доказване на противното, което в случая не е сторено от приходната администрация удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката.В този смисъл е цитирана практика на СЕС.

С оглед горното правилно първоинстанционния съд е отмени РА по жалба на „Ю. Б“ЕООД.

Настоящата касационна инстанция намира касационната жалба на „Ю. Б“ ЕООД за допустима, но неоснователна относно твърдяната нищожност на РА по съображения подробно изложени в първоинстанционното решение, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни.

Независимо от това следва да се посочи, че настоящия казус попада в хипотезата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съгласно която разпоредба компетентен да възлага ревизия е органът по приходите, нарочно определен от съответния териториален директор.Както е посочено, ревизионното производство завършило с издаване на процесния РА е образувано с издаване на ЗВР № Р-04000417000898-020-001 от 17.02.2017г. от гл. инспектор по приходите Попминков. Ревизията е втора по ред, след като с решение № 33 от 10.02.2017г. на директора на Д“ОДОП“-В. Т е отменен РА № Р-0400016004493-091-001/13.12.2016г.Производството по отменения РА е възложено със ЗВР № Р-04000416004493-020-001 от 30.06.2016г.Въпроса за компетентността на В.П, а от там и относно валидността на РА е дали към датите на ЗВР-30.06.2016г. и 17.02.2017г., същия е разполагал с компетентност по чл. 112, ал. 1 от ДОПК, т. е. дали е бил надлежно оправомощен от съответния териториален директор да издава възлагателни заповеди.

От приложените по делото Заповед № 532/25.08.2014г., Заповед № 175 от 02.03.2016г. и Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП-В. Т е видно, че В.П е сред органите по приходите, оправомощени да издават заповеди за възлагане на ревизия, поради което е спазена разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Решението на административен съд-В. Т, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид направеното искане за присъждане на разноски на „Юбекс-България“ ЕООД се дължат такива съгласно представен списък в размер на 5500лв., представляващи адвокатско възнаграждение и държавна таса в размер на 25лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283/13.06.2018 г. по адм. д. № 5/2018 г. на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА дирекция „ОДОП“-В. Т да заплати на „Ю. Б“ ЕООД, разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 5525 лв.

Решението не подлежи на обжалване.