Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Брокер“ ООД срещу Решение № 1533/09.03.2018г., постановено по адм. дело № 9541/2017г. по описа на Административен съд София - град. Със съдебното решение е отхвърлена изцяло жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221916004454-091-001/05.05.2017г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1142/18.07.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., общо в размер на 75 302, 03лв. и съответните лихви за забава.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, които следва да се квалифицират като такива, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че съдът не е преценил правилно и в съвкупност събраните доказателства, релевантните факти и обстоятелства и при неправилно установена фактическа обстановка е приложил неправилно и материалния закон. Твърди се, че са налице реални доставки по процесните фактури, а разходите по тези фактури са свързани с дейността на търговеца. Сочи се още, че ненамирането на доставчиците на посочените от тях адреси и дерегистрацията им по ЗДДС, както и непубликуването на ГФО от тях за съответните години не води до извод за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Претендират се разноски.

Ответникът-директорът на дирекция "ОДОП"- София, чрез юриск.Кирова, оспорва жалбата изцяло и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените...