Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Р. В. Д. в качеството му на земеделски производител, срещу решение № 81 от 28.11.2016 г., постановено по адм. д. № 77/2016 г. по описа на Административен съд-Силистра. С него съдът е отхвърлил жалбата на лицето срещу писмо изх.№ 02-190-6500/4764/19.05.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която не са одобрени 17, 4 ха по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя направените разноски.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че писмо с изх. № 13-26121 от 6.07.2015 г. на МЗХ, с вх. № 01-0400/742 от 7.07.2015 г. на ДФЗ, че заявената агроекологична дейност с код АК4 – царевица за зърно, е недопустима за подпомагане, защото реколтата се прибира след 31 юли, или след периода на гнездене на ливадния блатар противоречали на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., както и на Приложение № 5 от Наредбата. По изложените съображения в касационната жалба касаторът моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждането на направените разноски и пред двете инстанции.
От ответната страна по касация Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е постъпила молба, подадена от пълномощника й Л. Ж., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са направени възражения, които ответната страна противопоставя на тези, съдържащи се в касационната жалба. По изложените съображения в отговора моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че относно възприетата от съда фактическа обстановка не е имало спор. Въз основа на нея съдът е направил правилни и обосновани изводи за законосъобразност на административния акт, поради което правилно е отхвърлил жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Административният съд-Силистра е бил сезиран с жалба, подадена от Р. В. Д. срещу уведомително писмо изх.№ 02-190-6500/4764/19.05.2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която не са одобрени парцели по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
С оспореното уведомително писмо изх.№ 02-190-6500/4764 / 19.05.2016 г., заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е одобрил 30, 26 ха по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Причините за отказа да бъде дадено одобрение за заявените 17, 4 ха с код АК4 са били следните: 1/ заявени от жалбоподателя парцели не попадат с цялата си площ в съответния специализиран слой, предоставен с писмо изх.№ 13-2301 / 19.04.2016 г. от министъра на земеделието и храните (чл. 26, т. 6 от Наредба № 7 / 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.); 2/ жалбоподателят е заявил грешен агроекологичен код АК4, тъй като културата „Царевица за зърно“ се прибира след 31 юли, т. е. след приключване периода на гнездене на ливадния блатар, поради което жалбоподателят не търпи загуби от неприбирането на реколтата преди тази дата (чл. 26, т. 3 от Наредба № 7 / 24.02.2015 г.).
Относно заявеният код за агроекологична дейност АК4, според съда, не е допуснато изменение, след приемане на заявлението за подпомагане, като дейността засяване на царевица за зърно по приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7 е „Прибиране на реколтата след 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар“, като въз основа на писмо с вх. № 01-400/742 от 7.07.2015 г. на ДФЗ е направено разяснение, че става въпрос за прибиране на реколтата преди 31 юли. В писмото е било посочено, че дейността царевица за зърно е била недопустима за подпомагане по направлението, заявено за подпомагане, защото земеделските стопани не търпели загуби от прибирането на реколтата, след като тя се прибирала след 31 юли, съгласно приложения към писмото списък.
При това фактическо установяване съдът е направил правни изводи, че съгласно приложение № 5 от Наредба № 7 / 24.02.2015 г., заявеният от жалбоподателя агроекологичен код АК4 касае прибиране на реколтата след 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus). По аргумент от чл. 34, т. 3 на Наредба № 7 / 24.02.2015 г., код АК4 се отнася само за онази реколта от зърнено-житни култури, чието прибиране трябва да бъде забавено до 31 юли. Съдът е приел, че между страните няма спор във връзка с ноторния факт, че реколтата от царевица се прибира след 31 юли, поради което гнезденето на ливадния блатар не предизвиква никакво забавяне за тази реколта. Следователно културата „Царевица за зърно“ е била неотносима към код АК4, според първоинстанционния съд. Така постановеното решение е правилно.
Правилен е изводът на съда, че съгласно приложение № 5 от Наредба № 7 / 24.02.2015 г., заявеният от жалбоподателя агроекологичен код АК4 касае прибиране на реколтата след 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus). По аргумент от чл. 34, т. 3 на Наредба № 7 / 24.02.2015 г., код АК4 се отнася само за онази реколта от зърнено-житни култури, чието прибиране трябва да бъде забавено до 31 юли. Между страните няма спор във връзка с ноторния факт, че реколтата от царевица се прибира след 31 юли, поради което гнезденето на ливадния блатар не предизвиква никакво забавяне за тази реколта. Следователно културата „Царевица за зърно“ е неотносима към код АК4. Това означава, че, макар да не съществува основание за отказ по чл. 26, т. 6 от Наредба № 7 / 24.02.2015 г., налице е основанието по чл. 26, т. 3 от същата наредба, поради което оспореният отказ за одобрение на парцели се явява правомерен.
Неоснователен е доводът на касатора, че писмо с изх. № 13-26121 от 6.07.2015 г. на МЗХ, с вх. № 01-0400/742 от 7.07.2015 г. на ДФЗ, че заявената агроекологична дейност с код АК4 – царевица за зърно, е недопустима за подпомагане, защото реколтата се прибира след 31 юли, или след периода на гнездене на ливадния блатар противоречали на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., както и на Приложение № 5 от Наредбата. Писмо с изх. № 13-26121 от 6.07.2015 г. на МЗХ, с вх. № 01-0400/742 от 7.07.2015 г. на ДФЗ представлява отговор на директора на Дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на земеделието и храните до заместник-изпълнителния директор на ДФЗ по запитване във връзка с АК4. В отговора е посочено, че царевицата за зърно е недопустима за подпомагане относно поддържане на местообитанията на ливадния блатар в обработваеми земи, защото Мярка 10 „Агроекология и климат“ е създадена с цел да обезщети загубите и пропуснатите ползи на земеделските стопани, които те търпят от неприбирането на реколтата си преди 31 юли. Тъй като царевицата за зърно се прибира след 31 юли, а дори през месеците, август, септември и след това, то тези стопани, които са заявили такъв вид дейност относно местообитанията на ливадния блатар, не могат да търпят загуби или пропуснати ползи. Към отговора е приложена таблица, съдържаща информация за сроковете за сеитба и прибиране на отглежданите у нас зърнено-житни култури. На ред 9 от таблицата е посочена царевицата за зърно, която се засява от края на месец март до 10 май и се прибира август-декември, или след 31 юли. Този отговор по същността си не променя Приложение № 5 към чл. 9 от Наредба № 7, а представлява отговор на поставено питане. Дали ще го има отговора или не, царевицата за зърно се засява и прибира в посочения период, според представения отговор и на директора на Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ към Министерството на земеделието и храните. Следователно заявената агроекологична дейност от земеделския производител с АК4 върху посочените парцели законосъобразно не е одобрена, защото земеделският стопанин, каквото качество безспорно притежава касатора, не търпи вреди или пропуснати ползи от гнезденето на ливадния блатар. Това е свързано и с целта на Наредба № 7, относно прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета. Според чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициентите, произтичащи от поетите задължения. След като няма разход и пропусната полза от страна на земеделския производител по заявения код АК4 правилно посочените парцели с обща площ от 17, 4 ха не са одобрени за подпомагане.
Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 28.11.2016 г., постановено по адм. д. № 77/2016 г. по описа на Административен съд-Силистра.
ОСЪЖДА Р. В. Д. от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ направените по делото разноски в размер на 100, 00 (сто) лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.