Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., срещу решение № 3474 от 20.05.2016 г. по адм. дело № 6931 по описа за 2015 г. на административен съд - София град, в частта, с която по жалба на [фирма], правоприемник на [фирма], е отменен оспорения пред него ревизионен акт относно непризнато право на данъчен кредит по две доставки за данъчен период м. 10.2010 г., за които са издадени два броя фактури от [фирма].

В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената му част, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на ревизираното дружество - жалбоподател и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК на адв.Н. Г.. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, за което представя договор за правна помощ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-22001414000058-091-001 от 23.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., изменен...