Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., срещу решение № 5398 от 26.07.2016 г. по адм. дело № 4385 по описа за 2016 г. на административен съд - София град. С него е отменен ревизионен акт № 29001100437 от 28.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с негово решение № 2576 от 31.10.2012 г. в частта относно определени задължения за данък при източника за 2005 г. и за 2006 г. върху доходи, изплатени на [фирма] и [фирма], САЩ за доходи от авторски и лицензионни възнаграждения или възнаграждения за технически услуги, както и в частта, с която административният орган не се е произнесъл по направеното с възражението против ревизионния доклад искане за възстановяване на надвнесен данък при източника за 2005 г. - 2006 г. в общ размер на 31 703.86 лв., както и в частта на присъдените разноски.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на [фирма] и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез адв.Е. Е.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на касатора юрисконсулт М..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа...