Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Н. А., в качеството и на процесуален представител на д-р инж. О. Ч., изп. директор на [фирма], срещу решение № 2155 от 31.03.2016 г. по адм. дело № 10759 по описа за 2015 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постанови друго по съществото на спора и да се присъдят съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. В.. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-29002915001853-091-001 от 31.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 1550 от 14.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. Ревизията е осъществена по общия ред и е по повод прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.12.2009 г. до 31.12.2012 г., и на ЗКПО за финансови 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Извършена е корекция в...