Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. от [населено място], област В., чрез пълномощника му адв. Е. М. срещу решение № 98 от 07 април 2017 год., постановено по адм. дело № 600/2016 год., по описа на Административен съд Враца. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № 1327 от 30 септември 2016 год. на кмета на О. В, разпореждаща премахване на незаконни строежи „Две стопански постройки със селскостопанско предназначение“, находящи се в УПИ [номер], кв. [номер], по плана на [населено място], [община], с административен адрес [улица], с извършител и възложител Д. И. В. и е осъден същият да заплати на О. В сумата от 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В касационна жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и съдът да се произнесе по същество на спора. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – кмета на О. В не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на Д. И. В. против заповед № 1327 от 30 септември 2016 год. на кмета на О. В, с която на осн. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъдат...