Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Т. Т. срещу Решение № 71 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 326/2015 г. по описа на Административен съд В. Т, с доводи за неговата неправилност като „нелигитимно“ и незаконосъобразно. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от касационния жалбоподател иск.

Ответникът – Министерство на правосъдието на Р. Б, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд В. Т се е развило по предявения от Б. Т. против Министерство на правосъдието на Р. Б иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди в периода 14.08.2011 г. до 22.06.2012 г., когато е задържан в следствения арест в [населено място], произтичащи от бездействия на служители на ответника по осигуряване на адекватни условия на живот. Вредите основава на изживян дискомфорт от помещението, в което е бил настанен и личното отношение към него, довели до физическо страдание и унижаване на човешкото му достойнство.

С обжалваното решение предявения иск е отхвърлен изцяло. За да постанови този резултат административният съд е приел, че Министерство на правосъдието, независимо че е юридическо лице, не е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск. Този извод основава на това, че в посочения в исковата молба период Г. Д "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, а не самото министерство организира и осъществява реда по изпълнение на наказанията, т. е. не е налице твърдяното бездействие от страна на служители от администрацията на Министерство на правосъдието, на което се основава предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице – чл. 4 от с. з.

Б. Т. е предявил иск намиращ своето правно основание в чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ против Министерство на правосъдието, в която излага обстоятелства, че са му причинени неимуществени вреди, произтичащи от бездействието на служители на ответника при престоя му в следствения арест [населено място] в периода 14.08.2011 г. до 22.06.2012 г.

С исковата молба се индивидуализира предмета на делото – спорното материално субективно право като основание и петитум и страните по него. В съответствие с разпоредбата на чл. 205 АПК в случая искът за обезщетение е предявен срещу юридическо лице, от бездействието на чиито длъжностни лица се претендира да са причинени вреди на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), действаща в периода, в който се твърди да са причинени вреди на ищеца, обезщетяването на които се иска от съда, арестите са места за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), а прякото ръководство и контролът върху местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, юридическо лице към министъра на правосъдието – чл. 12, ал. 1 и 2 от с. з.

С. М. на правосъдието, ако и да е процесуално легитимирано, съгласно посочената разпоредба на чл. 205 АПК, не е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск, тъй като не е носител на твърдяните в исковата молба задължения, на които се основават претендираните за причинени вреди.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.

Неправилно е обаче в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Министерство на правосъдието на Р. Б за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 71 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 326/2015 г. по описа на Административен съд В. Т в частта му, с която е осъден Б. Т. Т., EГН [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието на Р. Б сума в размер на 300 (триста) лева, съставляваща разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на Министерство на правосъдието на Р. Б за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 326/2015 г. по описа на Административен съд В. Т в останалата му част. Решението е окончателно.