Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Х. А. от [населено място] против постановено в хипотезата на чл. 226 АПК решение № 1685 от 25.07.2016 г. по адм. дело № 1622/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-019/11.01.2011г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към община В., изменен с Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-061/31.01.2011г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към община В., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при община В., с който на жалбоподателката са установени допълнителни задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2006г. – 30.04.2006г. и 01.01.2008г. – 31.12.2010г. в общ размер на 364, 16лв. – главница, и 62, 57лв. – лихви.

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Противно на изводите на съда, оспорващата твърди, че е извършила редовно плащане на отразените в АУЗД задължения, позовавайки се на издадените й от служител в компетентната общинска администрация платежни документи, за които счита, че следва да се кредитират като официални удостоверителни такива. Сочи, че недобросъвестността на приелия плащане общински служител не може да се вмени във вина на данъчнозадълженото лице. Последното нямало задължение да изисква длъжностната характеристика на служителя при общината, на когото плаща; както и задължение да проследи дали плащането е постъпило по сметка на общината. Приема, че в тежест на административния орган е да докаже неплащане на задълженията в срок. При условията на евентуалност прави искане за отмяна на акта в частта за лихвата.

Ответникът – директорът на Дирекция...