Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. И. срещу решение № 4037 от 12.07.2016г. по адм. д. № 1650/2015г. по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени предявените от нея искове против О. П с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15000 лв и за неимуществени вреди в размер на 5000 лв, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответника.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не е обсъдил всяко от твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия на ответника и неправилно се е съобразил с решението по адм. дело 314/2011г. на Административен съд гр. П., без да формира самостоятелни мотиви по спорните въпроси.По подробно изложени съображения касаторът моли за отмяна на обжалваното решение на АССГ и за уважаване на исковите претенции.

О. О. П чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е било установено, че към 31.12.1990г. Н. И. е притежавала жилищно-спестовен влог в...