Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град В. Т обжалва решение № 29/07.02.2017 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по адм. дело № 643/2016 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000415009411-091-001/13.06.2016 г., относно установените на Т. Г. С. задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011 и 2014 г. в общ размер на 407.08 лева и лихви от 164.44 лева, както и задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО в размер на 2 526.72 лева и лихви от 966.32 лева, за ДЗПО - УПФ за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2014 г. в размер на 987 лева и лихви от 377.48 лева, вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2013 - 31.12.2014 г., както и тези за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2013 г. в размер над 604.80 лева и съответните лихви.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че изводите на съда за определяне на данъка и осигурителните вноски по общия ред са в противоречие с доказателствата по делото. Оспорва изводите на съда и в частта по приложението на чл. 124а ДОПК относно определените осигурителни вноски, включително и вноските за ЗО за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2012 г. в размер над 604.80 лева и съответните лихви. Твърди, че е доказано извършването на трудова дейност, която се изразява в превоз на стоки през периода 01.01.2011 г. - 31.12.2014 г. и това е фактът, който поражда задължението за осигуряване. Необосновано съдът е приел, че трудовата дейност е извършвана в конкретни дни и осигуровки се дължат само за тези дни.

Искането е...