разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 2779/ 2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 1 –т. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя Л. В. К. и процесуален представител адв.Р. А. срещу решение № 109/ 13.01.2014 г. по гр. д.№ 986/ 2013 г. на окръжен съд-Б..

Ответникът по касационната жалба К. И. Г. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.С. П. я оспорва.Не претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е отменено решение № 2491/10.10.2013 г. по гр. д.№88/2013 г. на районен съд.-С. и вместо него е постановено, че е признато за установено съществуването на трудово правоотношение между касатора и ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, в периода 31.01.2009 г.-30.01.2010 г., по което последният е изпълнявал длъжността шофьор при осемчасов работен ден и с месечно трудово възнаграждение в размер на 350 лв.В исковата молба ищецът е посочил, че на 31.01.2009 г. е сключил трудов договор с касатора, в изпълнение на който извършвал транспорт по предварително указани маршрути в страна и чужбина с товарен автомобил на работодателя. Уговорено било трудово възнаграждение в размер на 350 лв. месечно, което не му било заплащано, а получавал само пари за разходи по транспорта.На 30.01.2010 г. управителят го помолил да подпише ведомости, че е получавал уговорената заплата и след отказа му заявил, че повече не е на работа.Ищецът поискал да му бъдат оформени документите за уволнението и трудовата книжка, за да започне работа на друго място, но работодателят нищо не...