№ 948

гр.София, 22.07.2014 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Любка Богданова

Членове: С. Димитрова

Г. Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1369 по описа за 2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 09.12.2013 г. по гр. д. № 298/ 2013 г. на Окръжен съд - Монтана, с което като е потвърдено решение от 16.09.2013 г. по гр. д. № 248/ 2013 г. на Районен съд - Берковица по исковете на Т. И. В. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – Клон В.:

· е призната за незаконна и e отменена заповед № 10/ 11.04.2013 г, с която директорът на Клона на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ прекратява трудовия договор на Т. В. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и

· Т. В. e възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „управител ресторант” на балнео хотел „Тинтява” (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).

Недоволен от решението е ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – Клон В., който го обжалва, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса: 1) Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен удостоверителен документ с издател трето за процеса лице, ако страната не е оспорила настъпването на факта, засвидетелстван в документа? и 2) Дали е частен или официален документ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по КТ?

Ответникът по касационната жалба Т. В. не взема становище по нея.

Касационната жалба има допустим предмет - въззивното решение е по неоценяеми конститутивни искове. Тя изхожда от легитимирана страна – от ответника, на когото принадлежи интересът от касационно обжалване...