О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

София, 19.03.2021 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 3664 по описа за 2020 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-П. П“ АД, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. Коршия, чрез адвокат Н. Г., срещу въззивно решение № 260429/21.08.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр. д. № 1034/2020 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна И. В. И., чрез адвокат Д. Я., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. В окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. В. И. не дължи на “Енерго-П. П“ АД сумата от 6256, 16 лв. - преизчислени количества електроенергия от 33326 кВт. ч. за периода от 23.08.2017 г. до 22.08.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, Осъдил “Енерго-П. П“ АД да заплати на съдебноделоводни разноски по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че длъжностни лица на “Енерго-П. М“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на И. И., при която са установени показания в регистър 1.8.3 /т. нар. скрит регистър/ от 33326 квтч.; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология /БИМ/. При осъществяване на метрологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ на абоната И. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; същият съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Енерго-П. П АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 33326 квтч. Издадена е фактура за сумата от 6256.16 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че средството за търговско измерване /СТИ/ е било в метрологична годност, като според вещото лице е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни, натрупаната в регистър 1.8.3 ел. енергия е преминала през електромера, налице е неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема, количеството енергия в размер на 33326 квтч не е от редовен отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметка; от протокола за монтиране на електромера от 14.01.2014 г. съдът установил, че показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2 към датата на монтажа били нулеви, като не са посочени данни за показателите на електромера по тарифа 1.8.3 /скрития регистър/.

Съдът изложил съображения, че към датата на извършване на проверката /22.08.2018 г./ разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 от тогава действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са отменени с решение на ВАС от 06.02.2017 г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г./ Приел, че не са били налице основания за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя по чл. 50 ПИКЕЕ; че по делото не е доказано защо средството за търговско измерване /СТИ/ е отчело показания в скрития регистър, не се установява неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера, нито евентуално такова вмешателство да се дължи на виновно поведение на абоната; липсват доказателства за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ, за това, че има извършено препрограмиране на електромера след монтирането му, както и за това кога и какви количества енергия са преминали през уреда и са натрупани в скрития регистър; не е ясна методиката, по която спорните 33326 квтч са разделени в съотношение 28487 квтч и 4839 квтч; Приел и, че въобще не е ясно дали е възможно за период от една година да премине през електромера такова количество енергия /над 30000 квтч./, както и, че количеството енергия в невизуализирания регистър е възможно да е натрупано след монтирането на електромера, но преди исковия период; приел още, че тъй като електромерът не е тип SMART и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея; Обобщил, че разпоредбите на ПИКЕЕ в случая са неприложими, в действащите общи условия на доставчика липсват норми, уреждащи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране, поради което към датата на проверката липсват правила и ред за извършване на проверки на метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да се приложи корекционна процедура. Съдът посочил, че дружеството – доставчик не може да обоснове дължимост на исковата сума по реда на чл. 183 ЗЗД, защото не е установил с надлежни доказателства консумацията на ел. енергия в размер на 33326 кВтч. от клиента; още по-малко сумата в посочения размер не е ясно по каква разценка и за кои подпериоди е посочена.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ и включително; при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записване й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД. Поддържа противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г. на III г. о., № 124/18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г. на III г. о; решение № 21/01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о. Сочи и определения на ВКС по чл. 288 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че правните въпроси, с оглед направените фактически и правни заключения във въззивното решение, от значение за постановения от въззивния съд резултат, са тези, уточнени от съдебния състав: след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително; ако бъде установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, купувачът на електрическа енергия дължи ли плащане на реално потребената енергия за минал период по реда на чл. 183 ЗЗД и в този случай как следва да процедира съда. Разрешението в обжалваното решение е в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС (определението по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а още и на други актове по чл. 290 ГПК, известни на съдебния състав.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 260429/21.08.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в. гр. д. № 1034/2020 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125, 12 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: