О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 204

гр. София, 18.03.2021 г.Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4017 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника О. А срещу решение № 5-121 от 24.07.2020г., постановено по в. гр. дело № 982/2020г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав, в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца В. Й. В., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 5 250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, реализирано на 26.07.2018г. в [населено място], на кръстовището на [улица], поради пропадане на управлявания велосипед в необезопасена улична шахта, ведно със законната лихва от 26.07.2018г. до окончателното изплащане.

Касаторът - ответник счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Моли той да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен поради наличието на 100% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия велосипедист. Претендира съдебно-деловодните разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба жалбоподателят релевира доводи за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 9/1966г., съгласно която не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД, когато вредите са причинени при...